Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер каза днес пред китайски студенти, че в името на Карл Маркс Германия и Източна Европа са били докарани до разруха, но че Маркс е защитавал също въпроси като свободата на печата, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Маркс е възхваляван в Китай, а през май президентът Си Цзинпин заяви в реч, съвпадаща с 200-годишнината от рождението на германския философ, че решението на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) да се придържа към политическите му теории остава "напълно правилно".

Речта на Си отбеляза края на едноседмична пропагандна кампания на държавните медии, с дискусионни предавания, заявяващи, че "Маркс е бил прав" и анимационни филми за бурната му младост, които да покажат, че теориите му остават актуални за съвременен Китай и за идното поколение.

В изказване пред студенти в Университета на Съчуан в Югозападен Китай, Щайнмайер отбеляза, че тази година Китай е подарил голяма статуя на основателя на комунизма на родния му германски град Трир. Тогава този жест предизвика спорове поради безпокойството на Германия за лошото състояние на човешките права в Китай.

"Във връзка с тази годишнина ми се струва, че германците и китайците могат да имат доста различни възгледи не само за текущите проблеми, но и за едни и същи исторически и интелектуални идеи", каза Щайнмайер, според копие от речта му, предоставено от германското посолство в Пекин.

Няма съмнение, че Маркс е бил виден германски интелектуалец, влиятелен философ, икономист, историк и социолог, и "доста по-малко успешен учител и работнически лидер", каза президентът.

"Въпреки това няма съмнение, че Маркс е бил страстен хуманист. Той е настоявал за свобода на печата, хуманни трудови условия, всеобщо образование, политически права за жените и опазване на околната среда", допълни той.

Но идеите на Маркс не са останали само на теория, отбеляза Щайнмайер.

"Ние, германците, не можем да говорим за Маркс, без да мислим в същото време за разрухата, донесена в негово име в Източна Германия и Европа, депресиращите времена на "Желязната завеса". По онова време марксизмът беше всичко, а личността- нищо, семейства бяха разделяни, съседи настройвани едни срещу други, а "хората бяха държани зад стени и който се опитваше да избяга, беше убиван", допълни германският президент.

Щайнмайер се въздържа от конкретна критика към Китай по въпроса за човешките права, на фона на ширещите се в западни столици безпокойства за превъзпитателните лагери за етнически уйгури и други мюсюлмански малцинства в Синцзян-Уйгурския автономен район, отбелязва агенцията. Германската история, отбеляза той, дълги години е била белязана от "диктатура и репресии". "Това ни прави особено чувствителни към случващото се с онези, които не споделят преобладаващото мнение, принадлежат към етническо малцинство, искат да практикуват своята религия или водят мирни кампании за своите идеи и вярвания", посочи германският президент.