Германия притеснена от миграцията по Балканския път, обмисля процедура за връщане на чужденци
Трябва да бъдат обсъдени и процедури за връщане на онези хора, "които нямат право да останат при нас", каза Фезер.
Незаконната миграция по Балканския маршрут трябва да бъде намалена, заяви германският вътрешен министър Нанси Фезер в публикувано днес интервю за изданията от германската медийна група Ер Ен Де, цитирана от ДПА.
Фезер, която каза това преди конференция в Берлин с представители на страните от Западните Балкани, заяви, че европейските власти имат общата отговорност да спират нелегалната миграция, "за да можем да продължим да оказваме помощ на хората, които имат спешна нужда от нея".
"Ние в Германия приехме над 1 милион бежанци от Украйна от началото на войната", посочи министърът. В същото време към Европа се увеличават потоците от хора, идващи по Средиземноморския и Балканския път на миграцията, каза Фезер.
Днес на срещата в Берлин с представителите на страните от Западните Балкани ще бъде обсъден комплекс от мерки именно за ограничаване на миграцията по Балканския маршрут. Той включва приравняване на визовата политика на западнобалканските държави към стандартите на ЕС, борба с каналджийството и гарантиране на ефективна охрана на границите, съобщава БТА.
Трябва да бъдат обсъдени и процедури за връщане на онези хора, "които нямат право да останат при нас", каза Фезер.
Същевременно Гералд Кнаус, изследовател на миграцията и съосновател на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност (European Stability Initiative) заяви, че според него всякакви опити за предотвратяване на имиграцията по Балканския маршрут са безполезни.
"Затварянето на Балканския път на миграцията никога не е давало резултат", каза той за изданията от Ер Ен Де.
"В момента натискът не идва от незаконната, а от законната миграция. Деветдесет на сто от бежанците идват от Украйна", добави той.
Фезер покани на конференцията представители на шест западнобалкански страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. В обсъжданията ще се включат и делегати от ЕС и от България, Франция, Гърция, Италия, Хърватия, Австрия, Полша, Словения, Чехия и Великобритания, отбелязва ДПА.