Кризата около Украйна е част от много по-голям базов пъзел, който дава отговор на въпроса какво иска Москва, коментира за БТА дипломатът и бивш служебен министър на отбраната Георги Панайотов, който е номиниран за посланик на България в САЩ.

В центъра на този пъзел е фактът, че СССР загуби Студената война, а с това загуби значителни позиции на световната сцена, посочи той. Още през 2005 г. тогавашният и сегашен президент на Русия Владимир Путин нарече разпада на СССР "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век". Сред "парчетата" от пъзела Георги Панайотов посочи Украйна, НАТО, както и твърдата решимост на Москва да сложи край на разширяването на Алианса.

Иначе кризата в Украйна е в етап, когато всякакви развития са възможни, смята бившият служебен министър на отбраната. От една страна Путин изрази надежда за дипломатически напредък, но от друга - не индикира кога биха се провели допълнителни разговори. Той отново отправи критики към САЩ и НАТО, които категорично отхвърлиха ултимативните искания на Кремъл за гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Наред с това, броят на руските войски по границата с Украйна не намалява, а напротив - тяхното струпване продължава, като особено внимание заслужават военните учения в Беларус, за които бе обявено, че продължават до 20-ти февруари, отбеляза Георги Панайотов.

Според него решението за изграждане на национална батальонна бойна група по най-високите военни стандарти трябва да бъде приветствано, защото в рамките на НАТО България има задължение да изгражда отбранителни способности, а това задължение е било загърбвано в продължение на десетилетия.

Българската армия не разполага с целия спектър необходими военни способности и тези дефицити следва да бъдат покрити от нашите съюзници, отбеляза също Панайотов. Присъствието на съюзнически войски на наша територия категорично ще доведе до по-ефективно сдържане и по-сигурна отбрана, смята бившият военен министър. Нелепо е да се твърди, че батальонна група, чиято численост е 1000-1300 военнослужещи, представлява заплаха за някого. Както е и нелепо да се твърди, че България щяла да стане мишена. Трябва да се знае, че от доста години цялата територия на България е в обсега на руски ударни оръжейни системи, разположени на полуостров Крим след анексирането му от Русия и в Черно море, коментира Панайотов.

Той подчерта, че през 2020 г., при бушуваща глобална ковид пандемия и при наличие на спад в световния БВП, е било отчетено увеличаване на разходите за отбрана в световен мащаб. Изводът е ясен - светът се въоръжава, посочи Панайотов.

Българското общество отдавна знае, че Турция и Гърция отделят много по-големи суми за отбрана отколкото България, но трябва да научи, че вече и Румъния и Сърбия инвестират в отбрана повече от нас, отбеляза той. Според него в България трябва да бъде проявена политическа воля за отделяне на разходи за отбрана, по-високи от 2 процента от БВП.