Преговорите се ползват за прегрупиране на въоръжените сили на Русия и въвличане на Беларус във войната. Това заяви в интервю за Dir.bg експертът по сигурност и отбрана Илия Налбантов, началник на кабинета на трима военни министри. Сега започва преминаване към тактиката на изпепелената земя - унищожаване на всичко живо, без значение какво е то. И обикновено от тази тактика страдат цивилните - жени, деца и старци. Приемливото за Украйна решение, за да започне какъвто и да е мирен процес, е безусловното извеждане на руските войски на позициите им от 24 февруари. До 1-2 седмици руските олигарси неформално ще започнат да формират общественото мнение, така че Путин да бъде свален, твърди още експертът. Той определя позицията на България по конфликта като слаба и безотговорна за бъдещето ни.
- Как ще коментирате липсата на напредък при преговорите между Русия и Украйна в Анталия?
- Видя се, че резултатите от тези преговори не са особено полезни. На високото стратегическо ниво отново се имитира дейност, отклонява се вниманието, за да може Русия да прегрупира своите въоръжени сили и да въвлече Беларус във войната. В момента, в който се спре огънят и има реално изтегляне на руските войски на позициите им от 24 февруари, тогава мога да говоря, че е започнал преговорен процес. Всичко останало е имитация за прегрупиране на силите.
- Г-н Налбантов, според Вас Русия имаше ли план за бързо овладяване на Украйна, той провали ли се?
- Плановете за тази война са били подготвяни доста дълго време. Някои експерти смятат, че това е в продължение на година. Аз мисля, че тези планове са били подготвяни доста по-рано. След 2014 година те са се готвили за такъв тип действия срещу Украйна. В последните месеци военната подготовка е била осъществявана чрез прегрупиране. Всички са разчитали, че за два дни трябва да стигнат до Киев - както по източното, така и по северното направление. Само че украинската страна се оказа много по-подготвена отколкото са очаквали.
В политическото ръководство на Русия са направили грешния извод за силата на руската военна машина и способността ѝ за воденето на тази война. Резултатите на бойното поле го показват. Оказа се още в първите 24 часа, че Русия губи войната. Защото това, което срещнаха като съпротива, е неочаквано за руската военна мисъл въпреки опита от конфликтите в последните няколко години. Такава упорита съпротива с такова умело използване на тактическо ниво от украинските въоръжени сили на мобилни групи руснаците не са очаквали. Бяха изненадани, при което настъплението им по всички направления беше спряно. Загубите са огромни, при което сметките във войната излязоха, така да се каже, неприемливи за военните. Тази неприемливост все още не се разбира от Путин и неговото политическо обкръжение.
- Ще последват ли по-сериозни руски удари по ключовите градове, след като по-голямата част от населението бъде евакуирано?
- Разговорите или както ги наричат - преговорите за хуманитарните коридори, се използват от руската страна с две цели. Да оказват психологически непрекъснат натиск върху украинската страна да сложи оръжието. Даже отиват с готови документи за мир или примирие, неприемливи за украинската страна. Тоест ултимативни преговори. Но какви са тези преговори, включително и за хуманитарни коридори, когато имаш преговорни делегации на север, а в южната част на страната се нанасят удари, включително и по цивилни обекти? Това е несериозно и означава, че тези преговори се ползват за - и това е втората цел - легитимиране на някакъв положителен образ от страна на Русия, че видите ли ние сме загрижени, като по този начин се ползва времето и за прегрупиране на ударените или разпилени войски. Толкова са изнервени руските войници, когато се открива коридор, а има и доказателства, че те стрелят по хората, които се извеждат по тези коридори. Не им дават да вървят на Запад или към Киев, а искат да ги прибират в Москва и да ги превръщат по същество във военнопленници, особено мъжете. Тези разговори са по-скоро оказване на натиск на Москва върху Киев да признае резултатите от постигнатите техни "победи", за да може Путин да оправдае това военно усилие. В Москва има вече разнопосочни настроения за тази война, включително и във висшето ръководство на държавата.
Както виждаме, бойните действия придобиват все по-класически характер. Високоточните оръжия и системи, с които разполагаше Москва, явно се изчерпаха. Сега започва преминаване към тактиката на изпепелената земя - унищожаване на всичко живо, без значение какво е то. И обикновено от тази тактика страдат цивилните - жени, деца и старци. Защото мъжете са по фронтовете, а там от украинска страна имаме едно доста добро управление за съхраняване жизнеността и способността на войските.
- Как ще се развият военните действия?
- Ще се затегнат. Москва търпи вече неприемливи от всякаква икономическа гледна точка загуби. В момента осъществява натиск върху Беларус да се включи във войната със сили и средства, защото май са изчерпани боеготовите резерви, които руснаците могат да пратят в Украйна. Даже и с овладяването на един-два големи града няма да постигнат политическите цели, а Путин и неговото обкръжение ще търпят загуби. Те са загубили вече тази война.
Оттук нататък е въпрос на време каква ще бъде цената, която ще плати Русия, защото в края на краищата цената ще се плати от руския народ. Много държави започват да активират и своите съдебни системи за намиране на доказателства за военните престъпления, за да осъдят Путин и неговото обкръжение. Тук нещата достигат различен етап в своето развитие и не виждам как ще се излезе от този конфликт без извеждането на всички руски войски на позициите им от 24 февруари. Единственото приемливо за Украйна решение, за да се започне какъвто и да е мирен процес, е безусловното извеждане на руските войски на позициите от им 24 февруари. След което вече могат да се водят преговори за това какво трябва да се прави. Това е единственото, което ще трябва да направи Путин, а това за него е неприемливо. Той с всички сили ще се опитва да въведе целия си апарат на изнудване, даже принуда, за да въвлече Беларус открито в този конфликт.
- До какво ще довере овладяването на Чернобилската и Запорожката АЕЦ от руските войски?
- Единственият резултат от овладяването на тези централи в момента е, че Русия се натовари пред света с още една задача, с която трудно може да се справи. Отговорността за безопасността на тези централи без наличието на специалисти. Както виждаме при Чернобилската централа, населеният пункт е блокиран. Екипите, поддържащи централата, стоят на място 12 дни. Те са изтощени, електрозахранването е спряно, няма охлаждане на остатъчното ядрено гориво и ядрените отпадъци. Централата в момента е поставена в риск от предизвикване на някакъв радиационен инцидент, за което отговорност ще носи руската страна. Не мога да преценя дали руските военни имат способности да управляват безопасността на това съоръжение. По-скоро не, защото, в края на краищата, умората в хората се наслагва, всеки има предел на своите сили, не може да ги държиш 12 дни на дежурства. Няма електрозахранване и системите вероятно ще блокират. Явно е, че Москва не може да се справи с овладяването и на този проблем. Опцията да се прекъсне електроподаването от овладените ядрени централи към населените пунктове също няма да проработи. Мисля, че съседните страни на Украйна, въпреки сегашната енергийна криза, ще осигурят необходимото електричество за функционирането на градовете. Още повече, че огромното количество електроенергия, което се изразходва, е за промишлени нужди. А както виждаме, в Харков - един от промишлените центрове, в който се използва голямо количество електроенергия, в момента не функционират заводите. Спирането на електроцентралите ще бъде единствено в ущърб на цивилните граждани, което нагнетява още по-голяма ненавист към агресора и специално към Владимир Путин.
- Как ще коментирате взаимните обвинения - за производство на биологично оръжие, използване на "тъпа" бомба? С каква информация разполагате?
- Нямам повече информация от това, което се пуска в медиите. Мога само да допускам, че това е част от пропагандната война, за да се легитимира на 12-ия ден от войната агресията на Путин срещу Украйна. Никога такива неща не са се говорили преди войната. Имаше друга легитимация за войната, която вече не се използва. Сега се въвежда в експлоатация този тип легитимиране. Засега няма категорични доказателства за използване на такива бомби. Приемам като пропагандна война и от двете страни, за да може да се въздейства на войниците, които се бият на фронта. Но така или иначе използването на аргументите за вероятно наличие на биологично оръжие е някакъв начин да се повиши моралният дух на руската армия, който е спаднал доста. Първите признаци за това се появиха на третия ден, имаше информация за разбунтували се професионални войници, заради това, че нямат договор да изпълняват задачи извън територията на Русия. Наборните войници започнаха да четат руската Конституция и да казват "чакайте, ние какво правим тук?" Войниците от руската армия задават много въпроси. А когато виждаш, че умират другарите ти безмислено в една братоубийствена война, няма как да имаш морален дух. Всички са наясно - поне тези, които се бият на фронта от руска страна, че тази война не е за нещо друго, а за личното им оцеляване. Това също е един от елементите, които карат Путин да бърза и да въведе силите на Беларус. Руският президент принуждава Беларус да влезе във войната, за да търси легитимност. Да разшири конфликта, за да не е самичък.
- Беларус ще се включи ли пряко или не?
- Лукашенко ще бъде принуден да се включи, но това ще бъде неговият край. Той няма полезен ход. Той така или иначе е участник в тази война, но това негово участие не е обявено. Ще видим как ще се развият събитията там. Но ако не се включи, ще бъде детрониран от самия Путин и Беларус може да бъде присъединена към Русия чрез много по-послушно на Кремъл ръководство на тази страна. Разбира се, това е много краен сценарий, но не е невъзможен. Все пак става въпрос за суверенна страна. Там също текат антивоенни процеси. Ще наблюдаваме как ще се развиват събитията.
- Допусна ли НАТО някакви грешки? Засилването на Източния фронт провокира ли Путин?
- НАТО с нищо не е предизвикало Русия. С какво НАТО плаши Русия? Със свободния избор на гражданите ли? НАТО никога не е имал за цел да разполага каквито и да било настъпателни сили срещу Русия. Това беше един мит, създаван чрез доктриналните документи на Руската федерация за вътрешна консолидация на руското общество. За да консолидира обществото си, Русия винаги си е търсила външен враг. Ако го няма, ще си го измисли. Нека да върнем историята, за да видим как НАТО възприемаше Русия и как Русия постепенно промени позициите си към НАТО.
На 27 май 1997 година е създаден Съветът НАТО-Русия. Започва политически и военен диалог с Русия за координиране и съвместна дейност по гарантирането на мира в света. Един месец по-късно Русия при Борис Елцин е приета в групата на 7-те, става Г-8. Русия е поканена и приета в елитния световен клуб заедно с другите да ръководи световните дела. Известни са влиянието и значимостта на тази неформална група. На стратегическо ниво Русия бе приобщена за съюзник, съмишленик при управлението на света.
Какво се случи? С идването на власт на Владимир Путин нещата започнаха да придобиват друг вид. Русия реши, че трябва да изгражда своя система от съюзници, за да бъде равнопоставена на НАТО. Тя не иска партньорство, а някакъв реванш може би. В серия от документи имаме ясни доказателства, че врагът на Русия е НАТО, основната заплаха идва от НАТО. А това не бе провокирано от нищо. Междувпрочем, докато НАТО и Русия си комуникираха, САЩ решиха, че не е целесъобразно да поддържат ударни системи на територията на Европа. Започнаха да изтеглят войски и сили, защото отпадна необходимостта. До 2013 година бяха изтеглени всички танкови формирования, ударните самолети А10 Тъндърболт. От три механизирани бригади САЩ оставиха в Европа само една, а разходите за отбрана на страните-членки достигна най-ниското си ниво след Втората световна война. През това време Путин с неговото обкръжение продължиха да развиват доктриналната база и вече НАТО от заплаха се превърна във враг. Русия осъществи мащабна програма за модернизация на въоръжените си сили.
Най-грозното събитие, за което цивилизованият свят си затвори очите, беше инвазията в Грузия. Путин си въобрази, че Западът е отслабен военно и разединен политически, и може да си позволи следващата стъпка за осъществяването на неговия геостратегически замисъл: да върне величието на Русия в границите на СССР. И завладя Крим. Тогава на света му просветна и се видя истинското лице и намерение на Путин. Той иска да шантажира света. Смята, че светът е слаб и това му дава основание да прави каквото си иска, заплашвайки и с ядрените си аргументи. Русия беше позорно изхвърлена от групата на големите.
НАТО не е заплаха за Русия. НАТО е заплаха за руската вертикална властова организация на държавата и обществото. НАТО, като военен съюз, създава военна организираност, която гарантира устойчивост в развитието на страните. И ние виждаме резултатите от работата на НАТО в Украйна след анексията на Крим. Армията беше организирана и обучена по натовски стандарти.
До последно Путин лъжеше, че няма да нападне Украйна. Безпрецедентно бе изнасянето на информация от американска страна за настъпление към Украйна. Така или иначе, това се случи. В момента, в който руските войски преминаха границата на Украйна, Путин загуби войната. Резултатите, каквито и да са те, ще бъдат платени от руския народ. Дейността на НАТО се вижда от ефикасността на украинската армия на бойното поле, както и на управлението на държавата по време на война. Украинският народ се убеди в методите, които използва НАТО. И всички митове, разпространявани от руския агитпроп, бяха детронирани. Организираността и мобилизацията в оказването на съпротивата показва, че украинският народ е достигнал своето ниво на държавност, на която ние в България в момента можем да завиждаме. Това е НАТО и затова Путин се страхува. НАТО е заплаха за тоталитарните корумпирани общества. Да, тя е заплаха за олигархичните кръгове, които ръководят Русия. Ще видим какви са резултатите от тяхната арогантност и наглост, включително и от тяхното военолюбство.
- Могат ли засегнатите от санкциите руски олигарси да повлияят на Путин?
- Разбира се. Въпрос на време е. До една-две седмици. Това, което ще направят, е неформално да започнат да формират общественото мнение, така че Путин да бъде свален. Ще видим как ще се случи това. Те нямат друг полезен ход, защото ще загубят и малкото, което ще им остане.
- Какво ще се случи с Донецк и Луганск?
- Не мога да кажа в момента. Това ще се реши на масата на преговорите - доколко Украйна е склонна и на какви компромиси. Тук нещата отиват на много високо дипломатическо ниво, при което не мога да преценя до каква степен големите ще окажат натиск върху украинското ръководство, защото резултатите от войната са ясни. Този процес за уреждане на мира ще бъде дълъг. Важното в момента е да се спрат бойните действия. Да се спре избиването на цивилни граждани. Как това ще стане, нямам отговор. Единственото решение е изтеглянето на руските сили на позициите им от 24 февруари. Чак след това може да се говори за продължаване на преговорния процес. В противен случай братоубийството ще продължи.
- Доколкото разбирам, не предвиждате войната да продължи дълго?
- Русия изчерпва своите сили. Колкото повече продължава войната, тя е притисната и не може да осигури производството на високотехнологични оръжия. Ще бъде затруднена в производството дори на класическите си системи, ще изчерпа всичките си запаси и ресурси. На практика в тази война ще се обезоръжи, защото руската индустрия няма да може да възстанови способностите си за тези производства. Даже имам съмнение дали ще може да възстанови понесените загуби. Тези безпрецедентни санкции работят, те са безпощадни.
- Как ще коментирате българската позиция?
- Слаба, безотговорна за бъдещето на България.
- Защо?
- В нашето общество имаме разделение. Сега това разделение не е на футболни агитки, не е на партийни цветове, а е разделение дали си за справедливостта или си за агресорите, а в някои случаи и за оскотелите войници, които убиват мирни граждани и изпепеляват една прекрасна страна. Всяка поддръжка на действията на Путин и отказ от помощ с техника, боеприпаси и стоки с двойна употреба за украинската страна поставят България в много тежка позиция. Никой от Западния свят вече няма да ни вярва, че сме способни да споделяме отговорността за сигурността на Европа. Това ще доведе до отказ да ни бъдат предоставени високотехнологични способности, за да изграждаме своята икономика и отбранителна система. Ние ще бъдем поставени в един особен неформален списък на съмишлениците на тоталитарни режими и специално на режима на Путин. А веднъж влязъл в този списък, много трудно ще излезеш. Елементарна аналогия с Шенген.
- Но ние подкрепихме позицията на НАТО.
- Това, че подкрепяш НАТО на думи и нищо не правиш на дела, не е ли двуличие? Вие разбирате ли, че в момента България не е дала нито една каска, нито една бронежилетка на украинските защитници? Това не е оръжие. Това са каски и бронежилетки, за да оцеляват под куршумите. Оцеляващи средства не се дават. Това не е ли на практика съюз с Путин? Хуманитарната помощ не е достатъчна, други го правят в много по-големи мащаби. Тук става въпрос на живот и смърт. А ние не даваме даже каски и бронежилетки, за да подпомогнем Украйна да я защитават нейните достойни мъже и жени. Други го правят с много по-ефективни средства. Светът на тях ще гледа с друго око, инвеститорите също ще гледат с друго око. И ние отново ще се окажем в дъното на класациите в ЕС по качество на живот, защото никой няма да ни даде върхови технологии, които произвеждат продукция с висока добавена стойност. Все ще имат едно на ум: "Вие тук ще предавате технологиите на Путин. Аха, вие ще се опитате по всякакъв начин да заобикаляте санкциите към Русия. Вие не споделяте отговорността за сигурността на Европа". Това е оценката за нас, всички други приказки, които се бълват от Народното събрание, на практика са прикриване на тази ясна и категорична оценка, която ни се дава. Очевадно е, че сме неспособни да се защитаваме сами, защо не помагаме на другите поне с каквото можем?
Два месеца след края на тази война цялото съветско оръжие, което имаме, ще бъде превърнато в скрап. То вече няма да е годно за използване в НАТО, защото няма как да се поддържа. И тук Западният свят ще каже: "Чакайте сега, вие споделяхте ли в критичния момент общата ни сигурност? Не я споделихте. Сега трябва да ни представите категорични доказателства за това с какво вие сте способни за това споделяне и как на практика носите тази отговорност". И тук нещата за мен са ясни. Основният виновник е онази недалновидност, заслепеност от политиката на Путин, която се провежда дълги години в България. Имплантирането на путинизъм през тоталитарни модели на управление на подсъзнателно ниво в българското общество. Как ви звучи да чуете от устата на интелигентен и образован българин: "Като ще съм роб, по-добре да съм роб на Путин"? Това не го разбирам! Това е пагубно за нашето общество. Кой западен инвеститор на високотехнологични техника и въоръжение ще гледа с добро око? Няма как да ни гледат с доверие. Това е нещото, което българските политици отказват да осъзнаят.
- Прекроен ли е вече светът и ще има ли печеливши от тази война?
- Светът се прекроява в момента. Ясните критерии за добро и зло. Прекроява се по друг начин, ние в момента пак сме в ничията земя, в ничието пространство със своето колебание и със своята нерешителност да поемем отговорност за сигурността и на другите. Прекрояването няма да бъде по стандартите на 19-и век, както го вижда Путин, то се извършва по стандартите на Мъск, на хората, които искат да усвояват космоса, а не на хората, които искат да изпепеляват градове и села. Ясно е накъде ще върви човечеството, засега тоталитарните режими са пречка в това развитие. Аз мисля, че най-големият печеливш от тази война ще се окаже Китай. Но тази негова печалба може да излезе пирова. Това е предизвикателство и по реакциите, които следват от китайското ръководство, виждам, че те усещат накъде върви светът. Поради тази причина много пестеливо подкрепят действията на Путин. По-скоро проявяват мълчалива подкрепа с елементи на дистанциране. И тук ще видим как ще се развият по-нататък събитията, но тази страна също взема уроци от много бързата консолидация на цивилизования свят срещу агресорите. Трябва да се търсят невоенни форми на разрешаването на споровете. Дори и при противоречия между страните. Всеки, който тръгне да разрешава спор и да постига една или друга политическа задача с военни средства, ще го очаква съдбата на руската армия и вероятно съдбата на Путин като военнопрестъпник.
- Ще има ли нов план "Маршал"?
- Не знам дали ще се казва "Маршал", но план за възстановяване на Украйна ще има, това е сигурно. Въпросът е откъде ще се наберат фондовете за този план. И аз си мисля, че и този път чашата ще бъде изпита от руските пенсионери и от руския народ. Някой трябва да плати сметката, защото вече имаш съвършено различна конфигурация на света. И това ще бъде може би отрезвяващо за руския народ как да си организира вътрешния живот. Там има реваншистки сили, които няма да изчезнат, въпросът е как ще бъдат укротявани.
- Емоциите около военните действия не легитимират ли идеолога на украинския радикален национализъм Степан Бандера?
- Необходим е нов прочит на историческите обстоятелства около тези феномени в нашите общества, преди да бъдат използвани за формиране на нагласи за краткосрочни политически цели. Ние в България си имаме Луковмарш. Срещу него въстават доста български политици. Идеята за идентичност не е от вчера, идеята за консервативната организация на обществата за устойчиво развитие не е от вчера. Когато изкарваш в една или друга посока от историческия контекст отделни събития и ги представяш идеологизирано, ти забравяш контекста на времето, когато са се позиционирали и са работили тези хора. Изкарваш само един сегмент, който обслужва конкретни политически цели. Идентичността е ключова за оцеляване на всяка една нация.
Всички тези феномени трябва да бъдат преосмислени и да се види кое е полезното за развитието на нашето общество и кое не. Аз не бих вкарал тук Бандера или някой друг. Сталин да не би да е цвете? Избити милиони, колко са вкарани в концентрационни лагери. Защо не се прави сравнение на Путин със Сталин и с Хитлер, а веднага се вменява на украинците, че са бандеровци? Тема, която изисква нов прочит, адекватен на историческото време, а не идеологизирана пиар или агит пропаганда.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}