ЕК започна наказателна процедура за забавените планове за енергетика и климат

Комисията дава двумесечен срок трите държави да изпълнят изискванията

15:43 | 21 декември 2023 | Редактор : Лилия Чалева 30 2668 Снимка: БТА

Европейската комисия призова днес България, Австрия и Полша да представят променените планове за енергетиката и опазването на околната среда до 2030 година. Комисията отбелязва, че е започнала наказателни процедури срещу трите държави.

ЕК е изпратила на посочените страни писма за това, че не са представили до 30 юни проектите, както изискват европейските правила. Националните планове са от решаващо значение, за да може ЕС да постигне целите за намаляване на замърсяването с парникови газове, за производство на енергия от възобновяеми източници и за постигане на енергийна ефективност, се пояснява в съобщението на комисията.

Държавите от ЕС трябваше да представят проектите до края на юни. Комисията дава двумесечен срок трите държави да изпълнят изискванията. При липса на задоволителен отговор ЕК може да реши да продължи с наказателната процедура, се допълва в съобщението.

На 18 декември Еврокомисията публикува оценка на актуализираните планове и препоръки по тях. За България оценката е направена само по отношение на политиките за неутралност по отношение на климата заради липсата на план.

За плана отговаря Министерството на енергетиката.

България има план за енергетиката и климата от 2020 г., с който се е ангажирала до 2030 г. да постигне 0% емисии от парникови газове, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, като това се отнася и за емисиите от земеделие, припомня "Дневник".

Тя е обещала до края на десетилетието да постигне дял от 27.09% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. както и че ще допринесе с 17.5 Mtoe към целта на ЕС за енергийна ефективност, което еврокомисията тогава оценява като "ниска степен на амбициозност" за постигане на целта.

С плана обаче София е обещала да надхвърли заложената в законодателството на ЕС годишна цел за саниране от 3% и да подобрява на енергийните характеристики на поне 5% от държавния сграден фонд, използван за нуждите на администрацията.

До 2030 г. е планирано да се постигне 15% междусистемна електроенергийна свързаност и да се либерализира енергийният пазар.

В плана липсват ангажименти за отказ от въглищата и за оценка на енергийната бедност в България. Комисията отбелязва и отсъствието на количествена оценка на полезните взаимодействия, взаимното компенсиране и социално-икономическите и свързаните със здравето въздействия от замърсяването на въздуха.

"Новият вариант на Интегрирания план енергетика и климат на България ще бъде готов най-рано през март", събощи миналия месец заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов и призна, че има огромно закъснение в изготвянето му. Предстои да се изработи актуализиран модел за декарбонизация и намаляване на емисиите и реализиране на конкретни мерки по всички сектори на икономиката. Очакваните резултати е да се постигнат междинни срокове по отношение на въглищните мощности, съдържателната част на разработката не е променена, но ще се заложат нови данни с такива не от 2018, а от 2021 година и новите цели. Ще бъдат заложени нови ВЕИ мощности, развитие на мрежата, нови ядрени мощности към среда на следващо десетилетие, постепенно намаляване на използване на въглищни мощности и затихване на техните функции. Към момента липсва конкретиката и междинните дати, какво се случва между 2020-2025 и 2030-2035 година, обясни още Ненов.

ИЗБРАНО