За недоверието на германците съобщиха сп. "Щерн" и телевизия Ер Те Ел, като се позоваха на проучване, шест месеца преди федералните избори, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Миналата седмица след срещата си с Франсоа Оланд Меркел се опита да успокои пазарите и европейските граждани, че еврото е стабилно и техните спестявания са защитени.

Вчера пък от ЕК съобщиха, че е възможно собствениците на големи негарантирани депозити да бъдат въвлечени в процес на оказване на спешна финансова помощ като част от бъдещо преструктуриране на банки според подготвян нов закон на ЕС.
Идеята е заимствана от плана за спасение на Кипър, при който банковите депозити над сто хиляди евро в Банката на Кипър ще бъдат "подрязани" с около 30 на сто.

Според проучването, 54 процента от германците се безпокоят за банковите си спестявания, а само 41 процента вярват на Меркел, която им гарантира, че влоговете им са в безопасност. Допитването сред 2504 души е направено между 18 и 22 март, скоро след като Кипър сключи споразумение за спасителен план - впоследствие отхвърлен в парламента - който предвиждаше данъчно облагане на всички банкови депозити.

Кипър и международните му кредитори впоследствие се договориха само богатите вложители да платят данък, но самата възможност, че и малките влогове може да бъдат обложени при извънредни обстоятелства разтревожи мнозина, отбелязва Ройтерс.
"Досега канцлерката бе водеща при борбата с кризата в еврозоната. Сега репутацията й на "Желязна канцлерка" пострада за пръв път - 54 процента не вярват на обещанието й, че спестовните им влогове са в безопасност", пише "Щерн".

Под заглавие "война на нерви" за влоговете, гръцкият в. "Етнос" днес бие тревога за разразил се жесток сблъсък в средите на еврозоната във връзка с "доктрината Дейселблум" за облагане на банковите депозити като инструмент за преодоляване на кризите. Въпросната доктрина, кръстена на председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум, в момента се прилага в Кипър.
В. "Вима" коментира, че против нея са се обявили шефът на ЕЦБ Марио Драги, френският президент Франсоа Оланд и испанският премиер Мариано Рахой.
Миналата седмица бившият шеф на Еврогрупата Юнкер също атакува споразумението, като го обяви за лошо и изрази съжаление, че не е участвал в неговото изготвяне.

Необичайният спасителен финансов план за Кипър оказва допълнителен натиск върху някои страни от еврозоната, заплашени от понижаване на рейтингите им, и показва също така, че ръководителите от ЕС са надценили способностите си за ограничаване на кризата, предупреди Мудис.