При данъчна основа от един милион евро сръбският гражданин трябва да даде на държавата около 146 000 евро или двойно по-малко от гражданина на Кипър, пише "Блиц". За същата сума словенецът, ирландецът, британецът и гъркът ще платят данък близо 400 000, а датчанинът - повече от половин милион.
Саша Радулович, независим инвестиционен консултант, живял и работил в Германия, Канада и САЩ, застъпва тезата, че прогресивният данък е постижение на цивилизацията, съпоставимо с правата на човека или отмяната на смъртното наказание. Той посочва, че в модерните държави забогатяването на отделния човек е желателно, но за разлика от ситуацията в Сърбия, тези, които черпят повече от общите ресурси и печелят повече, плащат и по-висок данък. "Никъде не съм плащал по-малки данъци, отколкото в Сърбия. В сравнение с Германия, Канада и САЩ Сърбия за мен е данъчен рай", казва Радулович.
В Сърбия колкото повече печелите, толкова повече ви се намалява данъкът, а данъкът върху имотите е нищожен. В нито едно преуспяващо общество не е така, твърди Радулович. Той посочва, че в развитите страни съществува граница, под която доходите не се облагат с данъци, докато в Сърбия данъци плащат и хората, получаващи по 150 евро. По данни на данъчното управление през 2007 г. в Сърбия е имало 18 727 милионери, а миналата година 16 500 (граждани с годишен доход над 1,64 милиона динара или около 17 600 евро).
От данъците на милионерите се попълва едва една десета от сръбския бюджет. Според данъчните декларации най-богатият сърбин през 2007 г. е спечелил около 3,3 милиона евро и е платил за тях около 500 000 евро данък, три пъти по-малко, отколкото би платил в Австрия. Затова не е чудно, че някои наричат Сърбия "баелканското Монте Карло", пише "Блиц".