Най-напред Варшава, а след това Прага обявиха днес, че ще блокират всякакви опити да се лиши Будапеща от правото на глас в ЕС.

Вчера Европейският парламент гласува с голямо мнозинство доклад, в който се призовава Съвета на ЕС да прецени дали съществува реален риск Унгария да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС заради съществуващата в тази страна постоянна заплаха за върховенството на закона. Парламентът дори препоръча наказателна процедура срещу Унгария заради пренебрегване нормите на демокрацията, човешките права и корупция - по чл. 7 от Лисабонския договор, и евентуално временно отнемане на на правото й на глас в ЕС.

Полското външно министерство заяви, че ще се противопостави на всякакви наказателни мерки, наложени от блока на партньорката й в съюза Унгария, обвинена в пренебрегване на правилата на демокрацията.

"Всяка държава има суверенно право да прави вътрешни реформи, каквито смята за уместни", се казва в разпространено снощи изявление на министерството. В него се казва още: "Действията, насочени срещу страни членки, служат само за задълбочаване на разделенията в ЕС, засилвайки вече съществуващата липса на доверие на гражданите в европейските институции".

Чешкият министър-председател Андрей Бабиш на свой ред каза днес, че правителството му стои зад унгарския премиер Виктор Орбан, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Тази глупост само поражда отрицателни нагласи срещу ЕС", каза Бабиш по повод гласуването в ЕП. "Затова заставам зад Орбан. Ние сме съюзници", заяви той.

Чехия и Полша са част от Вишеградската група, включваща още Словакия и Унгария. Срещу Полша също беше започната подобна наказателна процедура от Европейската комисия през 2017 г., но Унгария я блокира.

Говорител на Европейската комисия отбеляза междувременно, че са "основателните опасенията", свързани със защитата на основни права в Унгария, с корупция, с независимостта на съдебната система и отношението към ромите. Попитан защо ЕК не е задействала по своя воля процедурата по чл. 7 от договора за ЕС, говорителят поясни, че всяка институция сама избира кои от средствата, с които разполага, да използва.

Говорителят изтъкна, че комисията е предприела няколко наказателни процедури срещу Будапеща. По неговите думи се очаква процедурите да допринесат за подобряването на обстановката в Унгария. Понякога изборът на средства се различава съобразно преследваната цел, добави той.

Сега Съветът на ЕС трябва да реши дали да уважи призива на ЕП по отношение на Унгария. Съветът идната седмица ще продължи процедурата по същия законов текст срещу Полша. Задействането на процедурата срещу Варшава бе по настояване на Европейската комисия.

След идването си на власт през 2010 г., унгарският министър-председател Виктор Орбан, някога активист срещу съветските комунистически покровители на Унгария, използва своето парламентарно мнозинство, за да оказва натиск върху съдилища, медии и неправителствени организации, отбелязва Ройтерс. Той бе начело и на съпротива срещу германската канцлерка Ангела Меркел и други политици, които искат Европа да приема повече мюсюлмански бежанци.

В изявлението си вчера в Страсбург Орбан е възразил срещу доклада за нарушенията на Унгария и посочил десетки грешки на авторите му.окачествил всичко това като отмъщение заради позицията на неговата страна срещу мигрантите. "Съвсем категорично трябва да отхвърля този шантаж, че трябва да подпомагаме миграцията независимо от мнението на нашия народ", каза той и добави: "Ще браним границите си, за да спираме нелегалната миграция и да защитаваме своите права", цитира полският "Жечпосполита" защитната реч на унгарския премиер.

Срещу него бе главно холандската евродепутатка Юдит Сарджентини, която описва Унгария като страна, в която медиите са завладени от олигарси, приемат се спорни закони срещу неправителствените организация и съмнителни реформи в съдопроизводството и образование, като всичко това е "систематична заплаха за демокрацията", цитира я братиславският вестник "Сме".