Бившият генерал от Армията на Република Сръбска Радислав Кръстич, който бе осъден в Хага на 35 години затвор за подкрепяне и подпомагане на геноцида в Сребреница, призна отговорността си и се покая за участието си в геноцида, съобщи босненската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ), на което се позова БТА.

През юли 1995 г. силите на босненските сръбски войски отнеха живота на повече от осем хиляди мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница. За геноцида и други престъпления в района на Сребреница са осъдени над 50 души на общо около 700 години затвор. Сред тях са и президентът на Република Сръбска по време на войната Радован Караджич и главнокомандващият на Армията на Република Сръбска Ратко Младич, които са осъдени на доживотен затвор.

В писмо, в което моли за временно пускане на свобода, бившият генерал от армията на босненските сърби Радислав Кръстич пише, че ако можеше и сам би гласувал за Резолюцията на Обединените нации, с която 11 юли се провъзгласява за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.

"Нямам право на глас, тъй като в тази Резолюция се споменава и моето име - аз извърших невероятно и непростимо престъпление", посочва Кръстич в писмото си. "Ако някой ден ме пуснат, (...) бих искал още веднъж да отида в Поточари (където се намира гробището на Сребреница), за да се поклоня пред жертвите и да помоля за прошка".

Апелационният съвет към Трибунала за бивша Югославия в Хага осъди Кръстич през 2004 г. на 35 години затвор по обвинение за подпомагане и подкрепа на геноцида в Сребреница, гонения и убийства на босненски мюсюлмани в Сребреница през юли 1995 г. Това е първата окончателна присъда, с която Трибуналът в Хага установи, че армията на Република Сръбска е извършила геноцид в Сребреница. С тази присъда бе намалена предходната 45-годишна присъда на Кръстич, обявена през 2001 г. Тогава той е осъден за извършване на геноцид, но Апелационният съвет променя тази част.

В писмото си Кръстич приема присъдите на Трибунала от 2001 г. и 2004 г. Той потвърждава, че е знаел, че "някои членове на Главния щаб възнамеряват да извършват геноцид", но този щаб "няма достатъчно сили, за да извърши стрелба" без "употреба на Дринския корпус", чийто командир по това време е Кръстич. "Знаех, че употребата на сила под мое командване ще допринесе значително за извършването на екзекуция на пленниците бошняци", допълва той.

Кръстич потвърждава също, че е помогнал и подкрепил престъпление срещу човечеството, като е участвал в съвместно престъпно деяние на насилствено прогонване на цивилни босненски мюсюлмани от Поточари между 10-и и 13 юли 1995 г.

"Участвал съм в създаването на хуманитарна криза, която е предшествала насилственото преместване на жени, деца и старци от Сребреница", посочва Кръстич в писмото си.

Той отбелязва също, че с това писмо се обръща към обществеността в страните от бивша Югославия.

"Бих искал думите ми да бъдат прочетени и разбрани от младите, които днес живеят на териториите, на които някога се намираше страната, наречена Югославия (...), да се спрат и да си кажат - никога повече. Никога повече война, никога повече смърт само защото някой изповядва друга религия или е от друга нация, има други вярвания, никога повече геноцид", пише Кръстич.