Българин, преживял Катрина и Айда: Този път извадихме късмет, паднала е само малка част от къщата
Миналия път се евакуирахме и преди да си легна, си казах: размина ни се на косъм. На сутринта разбрах, че домът ни, градът ни, че всичко е под вода, спомня си мъжът от Ню Орлиънс
Четвърти ден бурята Айда бушува в САЩ. Близо 2 млн. души в четири щата са без ток, и така ще бъде поне 3 седмици. Десетки хиляди семейства са евакуирани и са в очакване бурята да отшуми, за да се върнат в домовете си или каквото е останало от тях.
За ужаса очи в очи - пред БНТ разказа един мъж от Ню Орлиънс, който още помни ужаса на Катрина, но въпреки това гледа философски на живота.
Вятър със скорост от 240 км/ч, дъжд, който вали толкова силно, че не виждаш нищо. Зловещ тътен, който чуваш часове наред. Не знаеш какво се случва отвън, не знаеш какво става с къщата ти, не знаеш как са близките ти. Историите за урагани не са просто статистиката за размера на нанесените щети и времето, което ще трябва на един опустошен град да се възстанови. Историите са хората, които попадат на пътя на стихията. Като жителите на Ню Орлиънс, които за 16 години се срещнаха отблизо първо с Катрина, а сега с Айда.
"Всяка година, когато започне сезонът на ураганите, си казваме едно и също - какво ще стане? Кой ще оцелее? Кой ще загуби дома си и завинаги ще напусне града? Колкото и да не искаме да си спомняме за Катрина, следите от нея са навсякъде около нас", каза пред БНТ Джонатан Претъс, жител на Ню Орлиънс.
"Знаем какво е домът ти да остане под вода. Да, властите положиха много усилия, за да подобрят отводняването и защитите на града, но когато чухме, че към нас се задава ураган от четвърта степен, решихме да се евакуираме. Настанихме се в хотел на два часа от дома ни, но когато ураганът удари, останахме без ток. На следващия ден си казахме, че може би е по-добре да сме близо до дома и заминахме за Батън Руж", добавя той.
Джонатън Претъс е сред хората, които преди години почти губят дома си заради Катрина. Като типичен жител на Ню Орлиънс, е музикант по душа. Съвместява сцената с работа в детска болница. Опитва се да не спира работа, макар и всеки ден да пътува един час в посока.
"Мисля, че този път извадихме късмет. Паднала е само малка част от фасадата на къщата ни, има и наводнение на горния етаж, където вятърът е отвял покрива. Но ние сме добре - мнозина загубиха всичко, което притежават", каза Претъс.
Почти целият град е без електричество, а възстановяването му ще отнеме поне 3 седмици. На този фон прогнозите са за задаващи се рекордни жеги в Луизиана. Но хората тук са свикнали да се борят с природните стихии.
"Спомням си, че когато се задаваше Катрина, се евакуирахме и вечерта, преди да си легна, си казах: размина ни се на косъм. На сутринта разбрах, че домът ни, градът ни, че всичко е под вода. Бях съкрушен. Всичко, което съм познавал през целия си живот, беше унищожено. Питах се дали някога Ню Орлиънс ще бъде обитаем, дали ще се справим", добавя Претъс.
Днес си задава друг въпрос - това ли е новото нормално? Да събираш най-ценните си вещи и да тръгваш, без да знаеш кога и дали ще се върнеш. Според климатични експерти подобни природни бедствия ще зачестяват.
"Трудно е, но истината е, че започваш да гледаш по-философски. Казваш си - щом съм жив, щом съпругата ми и двете ми кучета са добре, щом сме заедно, значи няма нищо непоправимо...", каза още Претъс.