Сорос в интервю за "Гардиън": В Унгария се страхувам за живота си
Милиардерът се гордее с враговете, които има, отказал предложение от Тръмп за висок пост само защото не го харесвал
За половин век Джордж Сорос успява да създаде своя империя, а политическите и финансови игри го възкачват на пиадестал, от който успява да дирижира активно пазари, влияния и настроения. По-малко от половин година преди да навърши 90 години, милиардерът даде интервю на журналиста от "Гардиън" Шон Уокър.
Още по темата
Двамата се срещат в слънчев октомврийски ден в т.нар. "щаб на Сорос в Ню Йорк". По време на разговора соченият за филантроп и безупречен финансист разсъждава за демокрацията, популизма и силните врагове, сред които са президентът на САЩ Доналд Тръмп, премиерът на Унгария Виктор Орбан и британският политик Джейкъб Рийс-Мог.
Малко преди да навърши 90 години, той разкрива какво го плаши и с какво се бори - собственото му его.
Влязъл в историята двуяко - остро критикуван и същевременно стабилно поддържан от световните лобита, името му нашумява покрай "Черната сряда" или моментът, в който английската банка е срината.
Годината е 1992 г., а Сорос вече е "човекът, който разби банката на Англия". Съществуват различни конспиративни теории за това историческо събитие в света на финансите. Една от тях е неговият принос за финансовия срив - майсторски спекулации. Сорос никога не е изразявал угризения за това, че е натрупал състояние от валутни спекулации. Журналистът Шон Уолкър описва реакцията му на въпрос по тази тема - Сорос просто вдига рамене и твърди, че личната му роля в "Черната сряда" е била преувеличена. Същевременно не отрича, че времето е било подходящо за него.
"Вече имах нужда от по-голяма аудитория. Умишлено си позволих да се случи, за да създам платформа, от която да мога да говоря по други въпроси. Изведнъж ми се даде глас, който се чуваше", пише Сорос в новата книга.
В интервюто си пред "Гардиън" Сорос разказва за житейския си опит по времето на окупираната от нацистите Европа. Тъй като е с еврейско-унгарски произход, по-голямата част от Втората световна война прекарва укривайки се.
Запален е по философията. Част от отговорите му в интервюта са в типичния уравновесен тон с ниска честота на емоциите.
"Определено не изключвам вероятността светът да се е отправил към едно доста по-мрачно място. Но всичко зависи от нас. Не можем пасивно да чакаме нещата да се оправят. Трябва да действаме според принципите си, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна.", казва финансистът.
Коментарът е в контекста на въпрос по повод възхода на популистки и авторитарни политици в Европа, Северна Америка и по света. Авторът Шон Уокър разказва, че в новата си книга известният финансист описва 2016 г. като надир (точката, противоположна на зенита в астрономията - термин, използван като символ на голямо падение) в смисъл на отдалечаването от отворените общества. Сорос визира вота за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
В интервюто Сорос разказва случай отпреди 30 години. Поканен е лично от Тръмп на вечеря и му е предложено да оглави офис в Ню Йорк. Сорос тогава вече е признат като изключително успешен финансист. Отказва на Тръмп.
"И това беше само защото не го харесвах", казва Сорос на журналиста, усмихвайки се.
В разговора Сорос споделя, че вижда известни признаци за "нов прилив" в дебатите за импийчмънт на Тръмп и изборите за Европейски парламент по-рано тази година. Авторът отбелязва, че с годините милиардерът се е превърнал в любима мишена на хора като Тръмп, Найджъл Фараж и привържениците на Брекзит.
"Като репортер в Източна Европа, лично наблюдавах растящата политическа враждебност срещу него през годините. Прекарах десетилетие в Русия, където Владимир Путин го обвини в организиране на революции в съседни страни, а през 2015 г. фондациите му бяха забранени в страната като "заплаха за държавната сигурност". Миналата година се преместих в Будапеща, родният град на Сорос, където крайнодесният унгарски премиер Виктор Орбан наново поде атаките срещу него", отбелязва в материала си авторът. След това пита събеседника си как издържа на атаките.
"Това ме предизвиква и ме зарежда с енергия. Като видя списък с хора, движения или държави, които ме нападат, това ме кара да вярвам, че правя нещо правилно. Гордея се с враговете, които имам" , отвръща Сорос с усмивка.
Уокър въвежда читателите си в атмосферата по време на интервюто - двамата със Сорос се срещат в слънчева октомврийска сутрин в офиса на неговата резиденция в Ню Йорк, с гледка към Сентръл Парк. Помещението, в което се намират, по-скоро прилича на кабинет на психотерапевт, а не на щаба на един от най-богатите хора в света - и както твърдят неговите критици и поддръжници, един от най-влиятелните. По кремавите стени има няколко творби и рафтове за книги. Тук авторът си позволява и конкретно сравнение - "за разлика от "Тръмп Тауър", само на няколко километра надолу по Пето авеню, тук няма златни асансьори", пише журналистът.
Той описва събеседника си като светски човек, запален по четенето, любопитен и донякъде срамежлив. Другите бизнесмени са му скучни, не е впечатлен от знаменитости и предпочита компанията на интелектуалци, журналисти и всеки, който се вълнува от дадена тема повече от самия него. За разлика от другите мениджъри на хедж фондовете, Сорос предпочита да прекарва свободното си време в четене и писане на философски текстове, отколкото да се мотае на голф игрището.
"Ако искате да си представите личност, която да е пълна противоположност на сегашния президент на Съединените щати, тя би изглеждала много като Сорос", прави директно сравнение журналистът. Уокър е категоричен, че разстоянието между Тръмп и Сорос е много повече от разликите в личността и естетиката. Президентът Тръмп е един от най-отявлените десни критици на филантропските действия на Сорос. А действията на бизнесмена се изразяват във финансиране на широк спектър от каузи, които десните не харесват - от правата на малцинствата и защита на бежанците до либерализиране на политиката за наркотици и борба с речта на омразата.
За отдавнашни врагове на Сорос журналистът посочва авторитарни лидери и засилващите се антисемитските теории на конспирацията, които изтичат от по-тъмните кътчета на интернет. Според журналиста, почти няма седмица без публично изказване, рисуващо Сорос като "безмилостен злодей на Бонд с нечестиви планове за промяна на планетата".
Миналата година Тръмп заяви, че Сорос може да плаща на нелегални мигранти да идват в САЩ; в Турция президентът Ердоган го нарече "човек, който възлага на хората да разделят нации и да ги разбият"; в Италия Матео Салвини заяви, че Сорос иска страната "да се превърне в гигантски бежански лагер, защото обича роби".
Миналия месец финансовата подкрепа на Сорос за групировката "Най-доброто за Великобритания" (бел. ред. - Сорос вече е инвестирал около 2,3 милиона паунда за кампании за лобиране за убеждаване на парламента да промени становището си по Брекзит), накара Джейкъб Рийс-Мог да го нарече "кукловод в парламента". Найджъл Фарадж пък определи милиардера като "най-голямата опасност за целия западен свят".
Какво поддържа Сорос, пита журналистът, имайки предвид интензивната критика.
"Предизвиква ме и затова ме зарежда с енергия", казва той с усмивка с все още силния си унгарски акцент. "Когато гледам списъка с хора, движения или държави, които ме атакуват, се чувствам сякаш правя нещо правилно. Гордея се с враговете, които имам".
Във впечатляващ списък срещу Сорос, съставен от най-прогресивните политици в света, е и министър-председателят на родината му - Виктор Орбан.
"Не го приемам лично и със сигурност не позволявам да се превърне в личен конфликт", казва Сорос. "Разликата между нас не е лична, а идеологическа - ние сме с противоположни възгледи за света."
По думите на журналиста, Сорос не обича да е твърде емоционален и личен в разговора. Внимава, когато говори за Орбан. Но говорейки за Тръмп, е доста язвителен.
"Мисля, че той е блестящ измамник на увереността, успял да надхвърли собствените си очаквания", казва той. "Това е сбъдването на мечтата на нарцисиста и това го води напред."
Въпреки това Сорос смята, че тази комбинация от самоуважение и несигурност е накарала Тръмп да вземе ужасни решения.
"Имаме късмет, че в него живее вътрешното противоречие - то е неговият най-лош враг. Той копае собствения си гроб поради пристрастеността си към нарцисизма", смята Сорос.
През последните години Сорос се превърна в един от най-големите донори за каузите и кандидатите на демократите. В хода на разговора Сорос казва, че би наложил данък върху парите на свръхбогатите - включително и на себе си. По думите му това е най-добрият начин за финансиране на необходимите разходи за кризата с климата. Област, в която Сорос смята, че председателството на Тръмп е особено бедствие.
"Има връзка между проблемите на отвореното общество и проблемите на изменението на климата... Имаш някой като Тръмп, който всъщност го отрича, и това наистина прави много трудно предприемането на стъпките, които са необходими за овладяване на ситуацията ", казва Сорос.
През октомври миналата година бе открит експлозив в пощенската кутия пред имението му
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosС повишаването на амплитудата на антисоросова реторика, охраната на милиардера е завишила мерките за сигурност. Миналата година през октомври взривно устройство бе изпратено по пощата в новата резиденция на милиардера в Ню Йорк. Експлозивът бързо е открит и никой не бе ранен, но това показа, че заплахите за живота му не са хипотетични.
"Готов съм да рискувам живота си заради идеите и убежденията, когато е необходимо, но не се излагам на излишна опасност", казва в отговор Сорос. Малко вероятно е той да се върне в Унгария, докато Орбан е на власт - заради безмилостната, по думите му, пропаганда, която може да вдъхнови физическа атака.
"Доста опасно е, защото има слепи последователи, също като Тръмп, и те може да се опитат да ме хванат."
Времето не е на страната на Сорос, но се очаква, че 34-годишният му син Алекс ще бъде негов наследник, когато става въпрос за управлението на хедж фондовете. Журналистът пита директно Сорос дали се страхува от смъртта.
"Загубата на съзнание е толкова плашеща за човек като мен, който е толкова въвлечен в мисленето и разбирането на света. Но умирането е естествено следствие от раждането и затова няма от какво да се страхувате. Първоначално исках да изразходвам парите си, докато съм жив, но тогава разбрах, че би било много егоистично. Има много други хора, които са посветили живота си на работа за фондацията и аз им дължа тази фондация да продължи и отвъд моя живот", отговаря Сорос.
А интервюиращият отново забелязва, че отговорът не е този, който е търсил въпросът.
"Както много пъти в интервюто, той отговори малко по-различно на въпроса ми", вметва авторът Шон Уокър. Споделя и че през целия разговор остава несигурен дали това объркване в отговорите е заради старостта или, по-вероятно, капризна тактика за разкриване на контролирана информация - по правилата на Сорос.
Като начало на благотворителната му дейност се сочи 1979 г. с програма за стипендии на африкански студенти в колеж в Южна Африка
Снимка: Getty Images/Guliver Photos