Православна църква чества на 12 декември свети Спиридон Чудотворец. В България светецът се тачи като закрилник на занаятчиите, затова и народната митология у нас твърди, че той е бил обущар.

Светецът се радва на най-голяма почит в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.

Народът вярва, че св. Спиридон е лечителят на рани, порязване, обриви и пъпки, екземи и в негова чест се месят колачи - питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.

Свети Спиридон е един от великите светители и чудотворци на IV век. Роден на остров Кипър през втората половина на III век в семейство на овчари, от родителите си той наследил душевна простота и искреност, смирение и благост.

Получил църковно образование и обичал да говори на хората за Спасителя Христос. Оженил се, но скоро овдовял и започнал със средствата, които имал, да помага на ближните. Искрено обичал всички, както заповядал Иисус Христос, хранел бедни и сираци, радушно приемал странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

По настояване на вярващите смиреният Спиридон станал свещеник, а по-късно бил поставен за епископ в град Тримитунт. В епископски сан той запазил своя прост живот: избягвал всякакъв разкош, продължил да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел нивите си; по всяко време бил достъпен за бедните и им помагал по всякакъв начин: давал помощи и съвети с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост, която Светият Дух му давал.

В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля. Точно колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и попадналите в беда, точно толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил.

Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия ѝ край излязъл огън, от другия потекла вода.

Свети Спиридон до дълбока старост бащински се грижил за своето паство и бил прославен от Бога с много чудеса. Предал на Бога чистата си душа в около 350 г. Светите му мощи били пренесени първо в Цариград през VII век, а при турското завоюване на столицата били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се пазят и сега нетленни.