БАН откри непознат вид гъба в Западния парк в София

Снимка: Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

БАН откри непознат вид гъба в Западния парк в София

Учените съветват към предпазливост относно новооткритата мухоморка

12:22 | 24 юли 2024 | Редактор : Стоян Гогов 12 19333 Снимка: Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките откри непознат за науката вид гъба в София. Доц. д-р Борис Асьов и негови колеги от Турция, Франция и Чехия се натъкват на странни на вид мухоморки в Западния парк в София.

Последвал анализ показва, че тези гъби притежават уникални ДНК-последователности.

Видът е намерен в още две находища в България и едно в Турция, а проведено търсене в гъбни колекции довежда до намирането на материали, събирани по-рано от Чехия и Франция, но останали неопределени до момента.

Изследвайки събраните образци, учените установяват, че освен различни ДНК-последователности, гъбата има и уникална комбинация от морфологични особености. Те не се срещат при никой известен досега европейски вид мухоморка.

Новият вид е наречен с латинското название Amanita amplivelata или на български широковолвена мухоморка. Името е избрано заради широката торбичка, обвиваща основата на пънчето.

"Новият вид е от групата на сурогризките. Сред тях засега не са известни отровни видове. Все пак на доскоро описан вид, при това мухоморка, безопасността е винаги неизвестна и трябва да се подхожда със здравословна доза предпазливост", коментира Борис Асьов относно дали новооткритата гъба е годна за консумация.

Новият вид може да бъде видян лесно в Западен парк в София, където се среща от началото на лятото до късна есен в близост до тополи, с които явно се намира в съжителство. Други райони в България, където се среща, са край селата Караполци (община Елин Пелин) и Ездимирци (община Трън).

Откритието на новия вид мухоморка е направено по българо-турски международен проект, подкрепен от БАН и Съвета за научни изследвания на Турция (TÜBİTAK).

Статията за откритието е публикувана в престижното научно списание Phytotaxa.