"Социалистите от София се обявяваме решително срещу антикултурния поход на платените и безотговорни русофоби, които не за първи път правят опит да осквернят и ликвидират един от бележитите символи на българо-руската дружба и сътрудничество. Както през изминалите три десетилетия, така и сега ще отстояваме запазването на Паметника на Съветската армия". Това се казва в декларация, приета от Градския съвет на БСП-София.

Поводът е гражданска инициатива, анонсирана в дните около Деня на победата и Деня на Европа - 9 май, Паметникът на Съветската армия да бъде демонтиран, а останките от него да намерят място в Музея на социалистическото изкуство.

В декларацията се посочва, че този паметник е защитен с редица международни и национални документи. Защитават го Европейската културна конвенция, Европейската харта за архитектурно наследство, Конвенцията за запазване на архитектурното наследство на Европа, Договорът за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация от 1992 г., Съвместната декларация на президентите Георги Първанов и Владимир Путин от 2002 г., Законът за авторското право и сродните му права, Меморандумът за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 2006 г., подписан от кмета на София Бойко Борисов и областния управител Тодор Модев и т.н., отбелязват социалистите.

От БСП-София посочват, че Паметникът на Съветската армия, построен през 1954 г., представлява висок пример за синтеза на изкуствата. В неговия градеж и оформяне е вложена съзидателната енергия на големи български архитекти, скулптори и художници: Данко Митов, Борис Капитанов, Любен Нейков, Иван Васильов, Любомир Далчев, Васка Емануилова, Мара Георгиева, Борис Ангелушев, Иван Фунев и други.

"Този паметник беше, е и ще остане онази ценност на българския дух и съвест - паметта за подвига на армията-победител във Втората световна война. Предупреждава ни какво могат да причинят фашизмът и неофашизмът. Призовава ни да отстояваме мира на планетата", категорични са членовете на Градския съвет на Софийската организация на БСП.

Бъдещето на най-големия паметник в столицата се обсъжда от близо три десетилетия. Монументът е издигнат през 1954 г. по времето на сталинисткия период на комунистическата държава. Създаването му е представено като акт на признателност на "българския народ" към Съветската армия, определена като освободителка. След 1989 г. тази формула се оспорва от много хора, за които армията на СССР е имала окупаторски, а не освободителски функции.

Отново искат събаряне на паметника

План с конкретни стъпки как и къде да бъде преместен Паметникът на съветската армия, представи новосформирана инициативна група на пресконференция в БТА в понеделник. Целта е монументът, който е държавна собственост, да освободи пространството в общинския парк "Княжеска градина". В Инициативния комитет са журналистът Иво Инждев, колегата му Горан Благоев, който днес е част от партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България", общинската съветничка от ДСБ Марта Георгиева, психиатърът Любомир Канов.

През април 1993 г. Столичният общински съвет взе решение за демонтиране на паметника заедно с мавзолея на Георги Димитров - комунистическият лидер, управлявал страната в първите години на установяване на режима. Мавзолеят беше съборен без никаква намеса срещу това решение, но демонтирането на монумента на Съветската армия е било осуетено от руския посланик в София чрез тогавашния български вътрешен министър, каза Иво Инджев.

Паметникът на Съветската армия е израз на българско раболепие, каза Горан Благоев. Според него тези фигури от времето на социализма трябва да намерят място в музея.

От групата са получили отговори от Министерството на отбраната и от Министерството на културата, че Паметникът на Съветската армия не е войнишки паметник и не е културно-историческа ценност.

От инициативната група са завели дело срещу кмета на София за неизпълнение на решение на общинските съветници от 1993 г. за демонтиране на паметника, каза Марта Георгиева. За съжаление, получихме решение, потвърдено от ВАС, което казва, че тъй като паметникът е бил държавна собственост, няма как това решение, взето през 1993 г., да бъде изпълнено, добави тя.

Тя посочи, че заради това от групата общински съветници на "Демократична България" са внесли доклад, с който общинският съвет да задължи кмета на София да поиска от държавата да премести Паметника на Съветската армия от публичната общинска собственост, каквато е Княжеската градина, на място извън центъра на София.

От инициативната група предлагат да се проведе обществена дискусия как да бъде планирано това градско пространство след преместването на монумента.