Висшият съдебен съвет и магистратската общност да настояват за оставката на председателя на Върховния касационен съд, призова лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който се чуди защо тя още не е факт.

"Лозан Панов отдавна трябваше да подаде оставка. Абсолютно задължително е той да подаде оставка!", заяви Сидеров в кулоарите на парламента.

Повод са излезлите публично записки от срещите на шефа на ВКС с представители на Еврокомисията, които пишат докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.

"Категорично не съм съгласен да политиканства. Има разделение на властите и то е категорично, конституционно закрепено. Ако някой иска да прави политика, да направи партия, да се яви на избори, да влезе в парламента, да се бори за политически идеи", препоръча на Панов лидерът на "Атака".

"Не може да си председател на ВКС и да политиканстваш! Това е просто недопустимо! Недопустимо е също така да работиш срещу родината си пред представители на Еврокомисията или каквито и да са били институции в Брюксел. Това го правят и други - аз си спомням един евродепутат от десницата, който даже беше съучастник в завеждане на дело срещу България", добави Сидеров.

"Това, което Лозан Панов прави, е неприемливо, недопустимо и аз не знам защо още той е на тази позиция, на този пост", удивен е Волен Сидеров.

Той припомни, че още заради Апартаментгейт шефът на ВКС е трябвало да подаде оставка, както щеше да стане в някоя от западните демокрации.

"Там, където той се оплаква от България, от родината си, в западноевропейските държави - за много по-малки неща се подава оставка. Дори само за съмнение те подават оставка. Така че, да не обяснява кой повече или по-малко е минат. Тук нямаме уред за измерване кой е по-минат! Тук въпросът е принципен", коментира Сидеров.

Той даде пример с действията на Цветан Цветанов и шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев и беше категоричен, че Лозан Панов не може да бъде изключение и принципът трябва да е еднакъв за всички.

"Така че - незабавна оставка да подава и ако иска да прави партия, да я прави, но това е недопустимо. И смятам, че и ВСС, и магистратската общност като цяло, трябва да заемат ясна позиция спрямо него - да настояват той да подаде оставка", призова Волен Сидеров.

Ден преди реакцията на лидера на "Атака" стенограма, разпространена от Висшия съдебен съвет, показа, че в срещите си с представителите на ЕК Лозан Панов държи механизмът за наблюдение на страната ни да бъде продължен.

Бележките, които разбуниха духовете, са от срещите на 3-мата големи и съдебни кадровици с експертите при мисиите им през март, юни и октомври 2018 г., както и през март. В тях съдия №1 аргументира тезата си за зависимост в съдебната ни система с Десислава Иванчева. През април бившата кметица на "Младост" бе осъдена на 20 г. затвор на първа инстанция.

На 3 срещи пред евроемисарите от Брюксел Панов повтаря, че делото срещу нея е "тежка репресия", тъй като била независим кмет без подкрепа на политически партии, въпреки че на частичните местни избори през 2016 г. Иванчева бе издигната от партията на Георги Кадиев "Нормална държава".

"Докладът на ЕК от ноември 2017 г. би трябвало да звучи положително, но той звучи малко шизофренично - казва се, че има недостатъци, а това, което е направено, е похвалено", е позицията на Панов на срещата през 20-21 март м.г. Твърди още, че политици овладявали върховете на съдебната система.

Панов настоява, че зрелищният арест на Иванчева 17 април 2018 г. е "демонстрация, а не реална воля за справяне с корупцията".

4 месеца по-късно, на 4-5 октомври 2018 г., Панов сравнява България по проблеми с Полша, Унгария и Румъния. Казва, че нещата у нас били същите и по-тежки дори. В речта си пред евроекспертите недоволства срещу арест на румънски и български журналист (Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биро), отново за Иванчева и за срива на Търговския регистър. Панов коментира и знакови дела на прокуратурата, които с един или друг мотив са били връщани за доразследване - за приватизацията на остатъчния държавен дял от ЕВН, по което подсъдими са издателят Иво Прокопиев и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков.

В разговорите си с експертите Панов споменава, че прокуратурата некачествено е работила и по делата на други обвиняеми - определената от бившия френски посланик като "гнила ябълка" съдийка Румяна Ченалова, бившия енергиен министър Румен Овчаров и бившия шеф на НДК Мирослав Боршош.

Най-разярен Панов е на 12-13 март т.г., когато докладът за напредъка на България е положителен. Той директно казва пред ЕК, че е изненадан от това. Подчертава, че съдебната система е затънала в дълбоки зависимости. След това в 13 точки едностранно тълкува някои събития. На първо място посочва, че няма наказани в Софийския градски съд след ръководството на Владимира Янева. Вини ВСС, че го карал да мълчи и че съдебни кадровици го заплашвали с импийчмънт.

Панов коментира дори прекратеното от прокуратурата разследване срещу бившия министър на транспорта Ивайло Московски за трагичната смърт на сина му след инцидент с шейна: "Казусът "Московски" се разследва няколко месеца. Следователят предлага да се предаде на съд, прокурорът приема, че е случайно деяние, като самият Московски е казал, че е бил инструктиран". Твърди, че това е "слагане на чадър над приятелите". "Председателят на ВКС може да говори. Той не бива да е аполитичен, защото спазването на законите се превръща в политически въпрос. Страхът продължава да съществува и става все по-голям. Тишината е това, което се очаква в съдебната система, и опитът да бъда подложен на импийчмънт е показателен за това. Бавно и полека вървим към автокрация, случващото се напомня за националсоциалистическа Германия", обяснява Панов.

Другите участници в срещите с ЕК - шефът на ВАС Георги Чолаков и членове на ВСС, представят напредъка на институциите, които представляват, без емоционални оценки в изявленията си.

Нито главният прокурор, нито прокуратурата водят лична война с председателя на ВКС Лозан Панов, казва Сотир Цацаров при последната си среща с евроекспертите на 12 и 13 март т.г. Той подчертава, че не бива принципни въпроси да бъдат подменяни с тези за лични конфликти. Цацаров добавя, че достатъчно време е бил съдия, за да знае, че съдът трябва да се уважава. В същото време той поставя реални проблеми. Съобщава, че има опасност делата в специализирания съд да не се насрочват навреме, защото там работили недостатъчен брой магистрати. Те били 5 пъти по-малко от прокурорите и следователите в спецпрокуратурата, които наброявали 110.

Същия проблем Цацаров поставя и при среща на 19 и 20 юни 2018 г. Той казва, че е налице изключително "тихо и силно противодействие срещу работата на спецсъда". "Липсва диалог с ВКС, но причините не са в прокуратурата", добавя Цацаров.

При последната среща той посочва, че КПКОНПИ е поставена под постоянни атаки. Цацаров добавя и че с тълкувателно решение ВКС е направил опит да блокира процеса на гражданската конфискация, което е можело да доведе до оттегляне на искове за 22 млн. лв. Той декларира и подкрепа за въвеждане на правила за отговорността на тримата големи в съдебната власт. "Това е правилната теза, всяко колебание трябва да бъде преодоляно, защото всяко обвинение стига до съда, а съдията е в съответна зависимост от председателя на върховния съд", казва Цацаров.

В същото време главният прокурор обръща внимание, че има препоръки на ЕК, които са несъвместими с българската практика и са непостижими. "Но има и препоръки, които са постижими, но прокуратурата няма да ги подкрепи, като например още по-голяма централизация и намеса в работата на прокурорите", смята Цацаров.