Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред повторно гласува Закона за изменение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", приет от Народното събрание на 2 октомври.

По време на заседанието бе обсъдено ветото на президента Румен Радев върху приетите от парламента промени. С тях правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС се възлага на парламента и се отнема от държавния глава.

При гласуването 10 народни представители бяха "за", един - "против" и четирима се въздържаха, предаде БТА.

Мотивите на президента бяха представени от Иванка Иванова, съветник по правните въпроси на държавния глава, като присъстваше и Димитър Стоянов, секретар по сигурността и отбраната на президента.

По време на дебатите Маноил Манев от ГЕРБ-СДС заяви, че ситуацията със сигурността в света и държавата е променена от 2015 г. насам (бел. ред. когато правомощията по назначаване на председателя на ДАНС бе върнато на президента, след като преди това през 2013 г. парламентът избра Делян Пеевски за да оглави агенцията и последваха протести, които доведоха тогава до падането на правителството).

По думите на Манев в сегашната ситуация правенето на сделки по отношение на това кой ще бъде председател на ДАНС е опасно, независимо коя личност е държавен глава. Той отчете, че няма публични изисквания, които президентската институция да прилага по отношение предложения й кандидат за одобрение, както и се дават мотиви при отказ. Според народния представител при парламентарно изслушване на кандидата за председател ще има много по-голяма публичност относно конкретната фигура, която да заеме поста и на нея ще й бъде направен детайлен анализ.

Бойко Рашков от "Продължаваме Промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) посочи, че приема аргументите на държавния глава за логични. Той добави, че при направената промяна в закона, спокойно Пеевски отново може да бъде предложен за председател на ДАНС. Рашков коментира, че президента е свързан с назначаването на редица фигури и постави въпроса дали целта не е да се лиши държавният глава от правомощия. Докато според Атанас Атанасов от ПП-ДБ, парламентът е най-политическият орган в държава и избирането на председател на ДАНС с обикновено мнозинство, означава, че той ще бъде обвързан политически и няма да бъде независим. Атанасов отчете, че в Закона за ДАНС се говори за политически неутралитет и това обстоятелство трябва да бъде съобразено и да отпадне, и ако не този закон трябва да отиде в Конституционния съд.

Според "Величие" проблемите със закона са два - нарушаване на принципа на мандатността, защото всяко ново мнозинство ще може да смени председателя на ДАНС, ако поиска, и че в тази процедура избраната фигура няма как да бъде независима. Юлиана Матеева от "Величие" добави, че споделя мотивите на държавния глава и няма да подкрепи закона.

Николай Радулов от "Има такъв народ" каза, че са гласували против и този път ще гласуват против и също постави въпроса за това какво ще се случи при промяна на мнозинството.

Все пак живеем в 2025 г. и не е нужно да коментираме какво е било 2013 г., какво е било 2015 г. , между 2013 г. и 2025 г. има разлика 12 години. Разбираме загрижеността на президентската институция, но в момента ситуацията е такава, че може да се предложат и 30 кандидата, ако между тях го няма човека на президента, никога няма да бъде одобрен за съответната длъжност от целия списък хора, заяви Калин Стоянов от "ДПС - Ново начало".