Външният министър: Вотът в чужбина не е ластик. Искаме с нота достъп на всички българи в РСМ

България се стреми към деескалация, но тя не бива да връща към положението отпреди седмица, защото това би било бетониране на репресията

Снимка: БТА

Външният министър: Вотът в чужбина не е ластик. Искаме с нота достъп на всички българи в РСМ

12:36 | 27 януари 2023 | Редактор : Лилия Чалева 48 4956 Снимка: БТА

България ще изиска с нота да осигури достъпа на хората, които пътуват до Северна Македония за поклоненията пред паметта Гоце Делчев на 4 февруари. Представители на българското посолството там също ще вземат участие в честванията. Това обяви министърът на външните работи Николай Милков по време на брифинг, на който отчите свършеното от МВнР по време на мандата на служебното правителство, предаде БНТ.

Македонският въпрос

"Ключово е гарантирането на сигурността и спокойствието на българите там. Осигуряването на безпрепятствено поклонение и тези чествания на 4 февруари е елемент от това. Ние искаме да постигнем деескалация. Не бягаме от такъв диалог. Предстои телефонен разговор на нашия премиер с македонския Ковачевски, като един от основните елементи ще бъде осигуряването на сигурността, както на българските граждани въобще там, така и по отношение на това, което предстои на четвърти да се случи. Стремим се към такава деескалация, но тя не бива да връща към положението отпреди седмица, защото това би било бетониране на репресията", посочи Милков.

Външният министър изтъкна, че ако Северна Македония възпрепятства достъпа на български граждани, това би било безпрецедентно.

"Ако това си случи, ще бъде безпрецедентно. Нямам информация две страни-членки да са обявили свои граждани за персона нон грата. Това ще е безпрецедентно и ще изисква безпрецедентен отговор. Андрей Ковачев е докладчик за РСМ в ЕП", напомни той. По-рано тази седмица президентът на РСМ Стево Пендаровски предложи да бъде забранен достъпът до Северна Македония на "един евродепутат и няколко други лица от България".

България ще търси от властите в Северна Македония уверения, че местните институции ще изпълняват функциите си.

"Българите и хората с българско самосъзнание нямат доверие в македонските институции. Такива жалби, които те предоставят, не се разглеждат, или ако се разглеждат - получават негативен резултат, а тези българи стават жертва на тормоз и заплахи.

Ние трябва да получим уверение, че македонските институции ще си встъпят във функциите.

Министърът даде пример със случай, в който Комисията за защита от дискриминация вместо да разследва случай на дискриминация се е обърнала срещу подалите сигнала, твърдейки, че те са извършители на дискриминация.

При този натиск, който там се оказва, българите в Северна Македония нямат много опции - или трябва да прекратят дейността си и да се снишат, или да се върнат в България. Това трябва да е част от нашия диалог там, за да може да бъде прекратен този омагьосан кръг - те се оплакват, а бумерангът се връща срещу тях. Български клуб е нападнат, членовете на тоя клуб са викани в полицията за разпит и не се знае в какво качество. Това е основният проблем, че каквито и механизми да залагаме, ако институциите не са си на място, няма резултати", изтъкна външният министър.

Вотът в чужбина - ластик, който постоянно се разтяга

Подготовката за вота на 2 април вече започна, обяви още Николай Милков. По думите му има тенденция на непрекъсната промяна на изборните правила, касаещи организацията на вота в чужбина, което усложнява процеса.

"Създават се постоянно допълнителни усложнения пред начина, по който се организират изборите в чужбина. Изпращаме десетки тонове материали по целия свят в много къси срокове. Това поражда съществени усилия и е риск за успешната организация на изборите. Това е един ластик, който постоянно се разтяга и всеки се надява да не се скъса в един момент", каза Милков.

Запазени са българските интереси при санкциите срещу Русия

По отношение на войната в Украйна Милков изтъкна, че страната ни е останала "здрава брънка в рамките на НАТО". 870 000 украинци са преминали през наша територия от началото на конфликта, а над 140 000 са намерили убежище.

"Бяха наложени санкции на Русия, при които България прояви гъвкавост и творчески подход по отношение на това да останем сериозен и надежден партньор в рамките на ЕС и същевременно да се запазят българските интереси, така че да не бъдат нанесени щети на икономиката ни", посочи Милков.

България в Шенген наесен

Въпреки всички положени усилия, България за момента остава извън Шенген, но пък никога не е имала толкова голяма подкрепа за присъединяването си, отбеляза външният министър.

"Подкрепата от толкова големи държави е много важна, защото е активна подкрепа - това означава разговори и лобиране това да се случи. Австрийската позиция няма общо с готовността на България. За съжаление, България остава заложник на вътрешни отношения и заради несъвършенствата на Шенген, излиза, че оставаме извън него, което е парадокса", изтъкна той.

Милков определи като парадоксална и позицията на Нидерландия, при която успехът на България с отпадането на механизма за наблюдение през 2019 се е превърнал в пречка за приемането ни в Шенген. Предстои нов доклад, който да докаже готовността на България за Шенген. В момента текат преговори между страната ни, Нидерландия и ЕК, в които да се установят конкретните критерии и условия, които биха променили позицията на Нидерландия.

Министър Милков прогнозира, че е възможно страната ни да стане част от Шенген тази есен и уточни, че Румъния не търси отделяне от България при присъединяването към Шенгенското пространство.

От наша страна работим с Нидерландия и с ЕК, за да установим какви критерии ще има в доклада за оценка и каква дълбочина трябва да достигнат тези критерии.

България в ОИСР до 2-3 години

Външният министър отчете позитиви и при свършеното за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и прогнозира, че ако усилията в тази посока продължат, страната ни може да бъде приета до 2-3 години.

След встъпването му в длъжност е актуализиран списъкът на работните групи и междуведомствения координационен механизъм, така че да продължат дейностите, свързани с изпълнението на Пътната карта за присъединяване към организацията. Покани за членство са отправени към шест държави, като една от тях е България, припомни министър Милков. По думите му Аржентина се е отказала да предприема действия по членството си заради икономическата криза, през която преминава и заради която не е в състояние да се ангажира с политиките на ОИСР.

Междуведомственият координационен механизъм фокусира усилията си за изготвяне на първоначален меморандум, който беше приет от Министерския съвет и предоставен на генералния секретар на ОИСР на 17 ноември 2022 г. По думите му това е сравнително къс срок, който дава основание да се каже, че се движим навреме. Ако усилията продължат така, пълноправно членство можем да очакваме след две-три години, посочи той.

Меморандумът очертава основните задачи във всички области по пътя на реализирането на кандидатурата на страната ни за членство и затова как бихме могли да въведем по най-ефективен и бърз начин стандартите на ОИСР. Това е най-голямото българско интеграционно усилие след членството ни в ЕС и в НАТО, каза още министър Милков. Твърдо смятаме, че изпълнихме ангажимента си по отношение на ОИСР, допълни той.

На 25 януари 2022 г. бе прието решение на Съвета на ОИСР за започване на разговори за присъединяване към организацията с България и останалите страни кандидатки. На 10 юни 2022 г. България официално получи своята Пътна карта за присъединяване към ОИСР, приета от Съвета на ОИСР по време на годишната министерска среща, която се проведе в периода 9-10 юни 2022 г. в Париж.

ИЗБРАНО