Външният министър: Скопие загуби доверието ни. Защо не реагира на езика на омразата?
Крайно време е да се разбере, че най-прекият път за решаване на този въпрос е двустранният диалог
Езикът на омразата трябва да изчезне в нашите двустранни отношения в Република Северна Македония, заяви министърът на външните работи в служебния кабинет Светлан Стоев в рамките на виртуална дискусия за приоритетите на Словенското председателство, организирана от ПанЕвропа България в партньорство с Фондация "Конрад Аденауер", Дипломатическия институт и Европейската комисия в България.
Стоев припомни изказването на Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ и посочи, че не можем да искаме да бъдем в едно семейство и да продължаваме да използваме този вулгарен език в публичното порстранство, и то от политически сили. И най-лошото е, че са на младежко движение, отбеляза той.
И до този момент няма официална реакция от македонска страна, посочи министърът. Как да намерим решение в близко време, когато това е реалността, допълни той.
От първия момент, в който съм заел поста министър на външните работи, съм обявил че сме отворени за диалог, но диалогът трябва да е конструктивен, добронамерен и да се основава на доверие, в момента няма доверие, когато ние говорим един с друг, заяви министър Стоев.
Доверието е изгубено и поради това, че редица политици от Република Северна Македония предпочетоха да обикалят столиците на държавите членки на ЕС, вместо да дойдат в България и да говорят със своите партньори тук, посочи той. Както се видя, този натиск, който се опитаха да наложат на България чрез нашите партньори в ЕС, не доведе до резултат, коментира още Светлан Стоев.
Крайно време е да се разбере, че най-прекият път за решаване на този въпрос е двустранният диалог, подчерта той. България не желае да внесе в рамките на ЕС още един двустранен проблем, отбеляза Стоев.
И понеже се чува, че това е егоистичен национален дребен интерес на България, мога да ви кажа, че няма дребни национални интереси, националните интереси са едни и не се делят на дребни и големи, те са национални, заяви министърът.
Стоев отбеляза в изказването си на дискусията, че служебното правителство е в ситуация, в която се съобразява с декларация на Народното събрание и на правителствената рамка, утвърдена от парламента, на последното редовно правителство. И тези червени линии, определени с пълното мнозинство на политическите сили в парламента, са отправна точка и за нашата последователна политика и в момента спрямо Република Северна Македония, коментира той.
Разликата между предишното правителство и сегашния кабинет е в диалога, който се опитваме да водим на конструктивна основа и в насока, която да даде необходимите гаранции за продължаване на този диалог при редовно избрано Народно събрание и правителство, коментира той.
Може би това, което е по-различно от предишното правителство, е активното разясняване на българската позиция спрямо европейските ни партньори, това е може би нещо, което липсваше до този момент, смята министър Стоев. Това, което виждаме на този етап, е, че има чуваемост, допълни той.
По отношение на другите кандидатки за членство той отбеляза, че и Словения, и България споделят едни и същи принципи. Не е нещо, което зависи от държавите членки на ЕС, или от ЕС само да определя напредъка на всяка една кандидатка, това зависи от реформите и процесите в самата държава, коментира Стоев.
В своето изказване той отбеляза още, че мотото на словенското предизвикателство изцяло се вписва в нашите приоритети. "Заедно, устойчиви, Европа" отговаря и на посланието на българското председателство - "Съединението прави силата", каза министърът.
Той акцентира върху ситуацията в Европа след пандемията, възстановяването след пандемията и укрепването на ЕС при кризи. По възстановяването от медицинска гледна точка пред последните месеци Европа може да се поздрави с определени успехи, първо с изработването на ваксина в такива кратки срокове, смята Стоев. Той отбеляза със съжаление, че България не се нарежда на първите места по ваксиниране.
Светлан Стоев обърна внимание и на механизма за възстановяване и устойчивост на европейско ниво, който по думите му е безпрецедентен по своя мащаб. Неслучайно се дава възможност на всяка държава да разработи националния си план за възстановяване и устойчивост, каза той и уточни, че изработеният от предишното правителство план на България до края на юли подлежи на преразглеждане от гледна точка на приоритетите в него.
Министърът засегна и въпроса за пакта за миграция и убежище, който е важна тема за България. България, без да е държава членка в Шенген, е външна граница на ЕС, отбеляза той. Когато се говори за принцип на отговорност и солидарност, става въпрос за отговорността, която всяка държава носи като географско положение и солидарността на другите държави към тези, които са на външната граница, коментира Стоев. Според него дискусията по този нов пакт за миграция и убежище е изключително важна.
Посланикът на Словения Анжей Франгеш очерта като една от основните цели на Словенското председателство да се работи заедно с всички държави-членки за по-устойчива Европа, която ще бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. Той отбеляза като основни приоритети на словенското председателство - устойчивост, възстановяване и стратегическа автономия на ЕС, Конференция за бъдещето на Европа, Съюз на европейския начин на живот, върховенство на закона и равни критерии за всички, Надежден и сигурен Европейски съюз, способен да гарантира сигурност и стабилност в съседните страни.
Фокус на Словения ще бъде по-добрата готовност, особено по отношение на пандемии и кибер устойчивост. Като основа на икономическото възстановяване на Европа посланик Франгеш посочи зеления преход и цифровата трансформация. Очакванията са, че прилагането на NextGenerationEU и Механизма на възстановяване и устойчивост ще бъде вече в разгара си.
В "зелената" сфера акцентът ще бъде върху законодателния пакет за климата и енергетиката "Адаптиране към цел 55", в цифровизацията - върху регламента относно цифровите услуги и пазари. Голямо внимание ще бъде обърнато и на изкуствения интелект.
Посланикът на Словения изрази задоволство от старта на Конференцията за бъдещето на Европа и отбеляза като най-важното гражданите да се присъединят към дебата на бъдещите предизвикателства и приоритети.
Словения ще обърне специално внимание на Западните Балкани, както и председателството на България. Ще има неформална среща на върха в Словения ЕС - Западни Балкани през октомври. Словения ще подкрепя надеждно продължаване на процеса на разширяване на ЕС, както и на продължаването на политическия дилалог между страните от региона. Един от акцентите ще е ссоциално-икономическото възстановяване на Западните Балкани, посочи още посланик Франгеш.