Първо бе обсаден хотел, при което загинаха 22 души.

Тази атака бе последвана от поставена в линейка бомба, отнела живота на 103 души.

Но въпросът защо - защо да се нападат цивилни, и то толкова много - може да получи най-добър отговор не като се надникне в главите на нападателите, а като се разгледа структурата на една война в тази страна, която все повече тласка участниците към безумие.

Независимо дали събитията от последните седмици ще доведат до дългосрочно преимущество за талибаните, или ще бъдат само ужасяваща, но краткотрайна демонстрация на сила, нападенията демонстрират тенденцията към насилие и разрушения в афганистанския конфликт, която изглежда само се влошава.

Война, целяща хаос

В началото на войната участниците в нея смятаха, че това ще бъде традиционна борба за контрол над територията и народа на Афганистан. Повече от 16 години по-късно, без да го целят, те превърнаха войната в сблъсък с един основен залог: дали страната може да има функционираща централна власт.

За водената от САЩ коалиция и нейните афганистански партньори целта беше проста: да се създаде правителство, да му се помогне да установи контрол и да се изчака афганистанците да изберат стабилността пред талибаните.

Талибаните, които отхвърлят легитимността на подкрепяното от чужбина правителство, се опитват да го свалят. Предвид че и двете страни смятат управлението на Афганистан за въпрос на оцеляване, при който не е възможен компромис, талибаните имат всички стимули да създават хаос.

"Виждам значителна вина на САЩ в това", смята Франсис З. Браун, анализаторка във Фонда "Карнеги" за международен мир и бивш член на Съвета за национална сигурност на САЩ.

Талибаните не могат да спечелят напълно, а САЩ не желаят да признаят поражение, каза тя, поради което и двете страни предпочитат краткосрочните ескалации на военните действия.

Това оправдава възгледа на талибаните, че трябва да подкопават държавната власт, включително чрез нападения в Кабул, показващи слабостта на правителството. "

Стратегията на Тръмп е базирана на военна машина - изпращане на повече войници", казва молла Хамид, талибански командир в Южен Афганистан.

"Ако те дават приоритет на военната опция, ние не сме слаби. Можем да постигнем целта си и да ударим врага".

Размяната на удари вече е придобила своя собствена логика, която надделява над останалите варианти.

"Няма пряк канал за преговори между талибаните и Висшия съвет за мир", подчертава Маулави Шафиула Нуристани, член на правителствения екип, натоварен с преговорите. "Никога не сме имали преки контакти с тях, само непреки и лични контакти".

Нуристани заяви, че централата на съвета, разположена на малко по-малко от 200 метра от мястото на извършения в събота бомбен атентат, ще бъде затворена за два дни - "докато стаите и офисите ни бъдат почистени от отломките и натрошените стъкла".

Американската сила като слабост

Ескалирайки действията си в отговор на талибански успехи, американските сили без да искат подтикнаха талибаните към още по-кърваво насилие. Въздушните удари принудиха талибаните да укротят действията си в селските райони, където предпочитат да действат, като завземат територия и изнудват местни жители. Вместо това те се ориентираха към кратки, но ужасяващи нападения в партизански стил в Кабул и други градове, където американската въздушна мощ е безполезна. Това не им печели територии, но им позволява да унижат правителството там, където това се вижда най-ясно.

"Градът е инфилтриран, градът е заразен", предупреждава Амрула Салех, бивш ръководител на разузнаването. Според него правителството често не знае дали атентаторите самоубийци са дошли в града от другаде, "или мозъците им са били промити тук; дали коланите с експлозиви са създадени в града, или внесени отвън".

Вътрешната динамика на талибанското движение също се съгласува с промяната на печелившата стратегия. Повече влияние придобиват тези лидери, които подкрепят мащабни нападения срещу мирни граждани.

Сираджудин Хакани, ръководещ някога полуавтономната мрежа Хакани, терористична група с тесни връзки с Ал Каида, сега е заместник-лидер на талибаните и де факто техен военен стратег.

"Талибаните и Хакани са едно и също", заяви Сайед Акбар Агха, бивш командир на талибаните. "Само правителството прави разграничение между тях".

Отслабването на способността на талибаните да действат като традиционни бунтовници, които завземат територии, е логично. Това обаче ги принуждава да дадат приоритет на ролята си като терористична група, както показват последните нападения.

Война чрез посредници

Откакто в Афганистан се води война, Пакистан, който играе двойна игра с талибаните, е в основата на привидната й липса на решение.

След като двама предишни президенти на САЩ се опитаха и не успяха да обуздаят намесата на Пакистан, този месец Тръмп порица публично пакистански лидери, замразявайки помощта за Пакистан в областта на сигурността.

Но според Браун САЩ изглежда не са готови за практически неизбежния отговор на конфронтацията с Пакистан.

"Ако се тръгне по пътя на засилване на натиска, трябва да сте готови за ескалация на действията на другата страна", заяви тя.

Високопоставени представители на правителството в Кабул се притесняват, че твърдият подход на Тръмп може да влоши ситуацията, поне в краткосрочен план. Един изолиран Пакистан може да бъде опасен, е предупредил помощниците си афганистанският президент Ашраф Гани.

Страната вероятно ще изпробва границите както на американското внимание, така и на решимостта на Афганистан, преди да се поддаде на външен натиск.

Макар че нападенията тази седмица може да не са свързани с опитите на САЩ за оказване на натиск върху Пакистан, страната обикновено реагира на това, което възприема като заплахи, с ескалация на насилието в съседен Афганистан.

Тенденция към безкраен конфликт

На теория едно мирно споразумение може да обедини всички. Но боевете, продължили половин поколение, подкопаха доверието и поляризираха бойците. Има примери на войни, достигнали до мир, но това е изисквало посредник. Тук такъв не се вижда.

"Международната общност изобщо не е подготвена за това", каза Браун. Дипломатите са претрупани с работа, опитвайки се да попречат на афганистанското правителство да се срине на фона на политическите борби - още един признак за слабост след години на война. Силата на американците създава и дипломатически проблем: САЩ са прекалено влиятелни, за да бъде заобиколени.

Но поради обезсилването на Държавния департамент, те не са в състояние да се опитат да постигнат мирно споразумение - към каквото президентът Доналд Тръмп и без това не изглежда да проявява особен интерес.

"САЩ няма да поемат водеща роля в това", казва Браун. "Така че не е ясно как изобщо подобен процес би могъл да започне."

В момента нито една от страните не може да се приближи към постигането на целите си, но нито една от тях не изглежда готова да опита с промяна на подхода.

Всяка промяна води до риск от поражение, което е по-малко приемливо от постоянното патово положение, в което единственият очевиден губещ са жителите на Афганистан.

Нарастващият брой жертви сред мирните жители не променя сметките на нито една от основните сили, водещи войната. По време на посещение в Йордания на генерал Джоузеф Воутъл, който като ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ отговаря за военните действия, беше зададен въпрос за последните нападения в Кабул. Той каза, че те само потвърждават стратегията на САЩ.

"Това няма да повлияе на нашия ангажимент към Афганистан, към мисията, нито на стремежа ни да доведем нещата до край", каза той.

В отговор на въпроса дали победата все още е възможна, той даде същия отговор, който американските генерали дават вече повече от 16 години: "Абсолютно, абсолютно."

* Превод за БТА на Асен Георгиев.