04:26 | 19.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Умни градове: За зеления преход местната власт трябва да търси съвместно финансиране

Акцент на дискусията бе ролята на технологиите, инфраструктурата и ангажираността на общността в изграждането на екологични градове

Снимка: Булфото

Умни градове: За зеления преход местната власт трябва да търси съвместно финансиране

15:23 | 27 юни 2024 | Автор : Надежда Христова 0 1823 Снимка: Булфото

Интегрирането на устойчивостта в градското развитие и ролята на технологиите, инфраструктурата и ангажираността на общността в изграждането на екологични градове бе акцентът в четвъртия панел от втория ден на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News.

Green Transition

Тридневното събитие започна вчера в столичния София Ивент Център и ще продължи до петък, 28 юни. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят.

Модератор на дискусията бе Адрияна Михайлова, основател на агенция Imp-Act и съосновател на Gradoscope, а в обсъждането взеха участие заместник-кметът на София Никола Барбутов, колегата му от Атина, отговарящ за управлението на климата и социалната икономика Никос Хрисогелос, главният изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова, Симеона Манова, член на кабинета на комисаря по въпросите на сближаването и реформите Ферейра, Радослав Ризов, главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на иновациите и растежа, Михай Тудоранча, управляващ директор на румънската консултантска компания TUD Group, а кметът на Прищина Перпарим Рама се включи чрез видеовръзка.

Снимка: Булфото

В началото на разговора трима представители на местната власт в България, Гърция и Косово разказаха за визията си за устойчиво развитие на градовете.

Никола Барбутов, заместник-кмет на София с направление "Европейски политики, международни дейности и туризъм", заяви, че пред администрацията стои задача да навакса изоставането по отношение на зеления подход както под формата на прогрес, така и като капацитет, за да стигне по-близо до нивото на бизнеса в страната и по света в контекста на зелените политики.

Барбутов посочи, че вече е създаден дигитален борд, който с подкрепата на големите браншови организации - дигитални и предприемачески, работи за интеграцията на техните опит и умения. Разработен е и пясъчник за иновации, на който общината разчита на решения от бизнеса, които да интегрира.

Снимка: Булфото

Кметът на косовската столица Прищина Перпарим Рама се включи в дискусията чрез видеовръзка. Той каза, че трансформацията на града е фокусирана върху пешеходците заради големия трафик. По тази причина се прави нова система от булеварди, които преди това са били обикновени пътища, за да се оптимизира градската мобилност. Работи се и по подобряване на канализационната система заради зачестилите обилни дъждове.

Решихме, че ще направим устройствени планове, които ще ни отведат към това да имаме градска среда със сгради с нулев въглероден отпечатък, които са енергийно ефективни, опитваме се да въведем и инициативата на ЕС за търговия с въглеродни емисии, разказа кметът на Прищина за зелените инициативи на града.

Снимка: Булфото

Зам.-кметът на гръцката столица Атина Никос Хрисогелос, който отговаря за управлението на климата и социална икономика, заяви, че когато се говори за климатична политика, трябва да се помогне на хората да разберат, че действията, които се предприемат, са насочени към подобряването на градския живот. Той разказа, че в Атина е разработена карта с местата с горещи вълни, което позволява да се фокусират мерките, в това число и към най-нуждаещите се, като по този начин се цели постигане на социална справедливост при зеления преход.

Чрез климатичната политика можем да работим в защита на тези, които имат затруднения с енергийните сметки и да насърчим създаването на енергийни кооперативи, както и да се заделят средства, с които да се подпомогнат социално слабите хора да се включат в зеления преход, каза Хрисогелос.

Снимка: Булфото

Надя Данкинова, главен изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ, отправи апел към местната власт да не разчита единствено на безвъзмездната европейска помощ, а да се насочи към съвместно финансиране на дейности, свързани със зеления преход в градовете.

Миксът, кооперирането, търсенето на съвместни финансирания е разковничето, за да се справим с големите предизвикателства, каза тя.

Не е нужно да мислим само за безвъзмездната помощ, най-добрите проекти, най-успешните градове и региони са онези, които са успели да вградят в общото финансиране, в техните си бюджети, допълнение от фондове, от частни инвестиции, а защо не и от публично-частни партньорства, обърна се към представителите на местната власт експертът.

По думите й няма нито един проект, реализиран със 100 процента безвъзмездни средства, който да е просъществувал дълго. Той на петата година няма с какво да живее и се превръща отново в онова, което е бил преди пет години, заяви експертът.

Тя представи дейността на Фонд ФЛАГ, който е пример за подкрепа на държавата към местната власт, защото Фондът е изцяло собственост на българската държава и работи в подкрепа на всички български общини. Управляваме фондове за градско развитие чрез дъщерното ни дружество, структурирахме инвестиционни платформи съвместно с Европейската инвестиционна банка и конкретни продукти за зелено финансиране, разказа Данкинова. Тя съобщи, че по линия на Фонда от 2009 г. досега са финансирани над 3000 проекта и са инвестирани повече от 2,5 млрд. лева без загуби.

Снимка: Булфото

Експертът заяви, че в България липсва устойчиво стратегическо развитие по отношение на планирането в градовете и регионите, защото то остава само до нивото на новите оперативни програми и до равнището на новите цели, които са зададени за конкретния програмен период, а после те се забравят и се търсят опити за страртирането им отначало. Освен това се наблюдава и разпиляване на ресурс. В цялото това море от финансиране често както публичните власти, така и частните инвеститори, трудно се ориентират, коментира експертът.

Симеона Манова, член на кабинета на комисаря по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра, заяви, че в разговора за зеления преход и климатичните промени в градовете и регионите е важно комуникация да не е само между Брюксел и София, а и между националното правителство, регионалните и местните власти, за да може на всички нива да сме обърнати към общоевропейската цел.

Сега се получава така, че има градове, населени места, региони, в които хората изостават, защото нямат необходимия ресурс и не са част от прехода и тогава се получава социалното неравенство и "географията на недоволството", като и хората се обръщат срещу системата, добави Манова.

Снимка: Булфото

Манова даде пример с Новия европейски Баухаус, по чиято линия хора от различни сфери предлагат решения за това как всеки може да участва в зелената сделка.

Климатичните промени, както и нашата борба с тях, не се случват в Брюксел, не се случват на хартия, а става по места, които имат различни трудности, проблеми и нужди на населението. За да се случват тези промени на място, е важно да има една политика за регионално развитие, политика за сближаване, която да ни напомня, че когато имаме единен пазар, зелена сделка, индустриална политика за конкурентоспособност, не всеки град и не всяко населено място се справя с тези цели, както Копенхаген, каза Манова. По думите й е необходимо да бъде осигурена способност и ресурс на всички градове и региони да се включат, така че да може всички да са част от прехода. Тя изтъкна, че освен градовете, има и извънградски пространства и допълни, че често решенията за климатично неутралните градове се намират извън тях. Манова отбеляза, че по тази причина е важен разговорът и за политиките извън големите населени места в контекста на цялостната рамка за териториално развитие.

Снимка: Булфото

Радослав Ризов, главен директор в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на иновациите и растежа, посочи, че умните градове са екосистема, която включва гражданите, бизнеса, научно-изследователските и академичните организации.

"През нашето финансиране, което е налично по линия на кохезионната политика, близо 600 милиона лева ще отидат за решения, които са в сферата на кръговата икономика, за нисковъглеродни решения, ресурсната ефективност на предприятията", отбеляза експертът.

По линия на Министерството по Плана за възстановяване и устойчивост се правят инвестиции в 11 индустриални зони, като сред ключовите изисквания е било наличието на зелени инвестиции от страна на парковете във възобновяеми енергийни източници, в зарядни станции и други, напомни Ризов. Допълнително изискване е било създаването на центрове за научна и развойна дейност на територията на парковете.

Той се спря на двете програми, управлявани от ведомството, поставяйки акцент върху тази, която е в призмата на умните градове и изгражда мост между научно-изследователските организации, бизнеса и академичните организации. Сред инициативите по нея, които в момента са на дневен ред, е изграждането на мрежа от 12 цифрови иновационни хъба, като един от тях е в сферата на строителството и архитектурата. Друга инициатива, в която ведомството се е включило, отново на Европейската комисия, е по изграждането на така наречените регионални иновационни долини, като един от проектите е в сферата на кръговата икономика и е насочен към постигането на плавен зелен преход в регионите.

Михай Тудоранча, управляващ директор на консултантската фирма TUD Group, разказа за опита на компанията по ЕСКО проектите, насочени към общински жилища.

Той изтъкна, че чрез този подход се постига 40 на сто намаление на енергийните разходите, 20 на сто се повишава стойността на апартаментите, което в дългосрочен план рефлектира върху данъчната основа за данък "Сгради", освен това се и създават стандарти за жилищно обновяване.

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО