Причината е най-вече в това, че започна председателството на "тройката", от която България е член. (Първата е Естония, която вече пое ролята.)

Освен това премиерът Бойко Борисов вече има и самочувствието на един от "старите" европейски лидери. С малки изключения държавните и правителствените ръководители, с които заседава в Брюксел, са заели за първи път постовете си след него.

Възможности и въпроси за Македония

Посещението на Зоран Заев в София бележи поврат в отношенията между България и Македония след продължителното "изстудяване" по време на управлението на Никола Груевски.

Като имаме предвид колко близки отношения имаше Борисов с Груевски, сегашната промяна говори за съзнателно и координирано влизане на България в нова европейска и балканска роля.

Ако европейската интеграция на Македония е дълъг процес, то влизането в НАТО става постижима средносрочна цел.

Визитата на външния министър Никола Димитров в Атина донесе новината за възможна отстъпка на Македония по въпроса за името - което е основното искане на Гърция. А пък договор за добросъседство може да удовлетвори позицията на България.

Става вероятно дума не само за "пътна карта" на Македония към ЕС, но и за далеч по-важните гаранции за нейната бъдеща териториална цялост - нещо, от което България има сериозен интерес.

И същевременно това е стъпка към откъсване на страната от сръбско и руско влияние, към стесняване на възможностите на Русия за въздействие върху Балканите.

Управляващата коалиция изглежда стабилна

Новият правителствен формат в България стабилизира позициите и посланията си. Общественото мнение "свиква с идеята" за новото мнозинство - за това говорят социологически данни.

Борисов се чувства политически все по-комфортно. Той е доказал, че безкрайните серии от мини-скандали във властта не се отразяват на неговия авторитет, а напротив, го превръщат в незаменим арбитър.

ГЕРБ като партия стои единно, нищо че отделни признаци (например по повод изтребителите или НДК), подсказват и разминавания между лобита.

Патриотичната коалиция (Обединени патриоти - ОП) засега опровергава прогнозите на критиците си поне по две направления:

Първо, дългогодишните противоречия не са провокирали разпад в ОП. Второ, програмните разминавания с ГЕРБ засега не са поставили мнозинството по въпрос.

Опозицията узрява

Заедно със стабилизацията на властта обаче се стабилизира и опозицията.

ДПС показва "мека сила": публично афишира опозиционност и гласува против мнозинството, обаче прави това без координация с БСП и без особена политическа енергия.

Зад това поведение прозира скрита, но твърда готовност Борисов да бъде подкрепен при определени условия, които предполагат излизане на ОП от властта. А на Патриотите ДПС не прощава, включително на международно равнище.

БСП се очертава като енергична опозиция, която постоянно създава "новини" и поражда казуси. За пръв път от година насам вътрешните противоречия и междуличностни конфликти при социалистите не изпъкват в медийното им присъствие.

Силната атака против главния прокурор Сотир Цацаров, набрала сили след т.нар. ЦУМ-гейт, също постепенно затихва в светлината на рязката активизация на прокуратурата в последно време.

Не изпъкват министри, а Народното събрание е пасивно

Към момента имаме ярък премиер, правителство, което остава в неговата сянка и неактивен парламент.

Пред свръхактивността на Бойко Борисов (и на заместника му в ГЕРБ Цветан Цветанов) всички министри изглеждат второстепенно. Не се открояват фаворити, както в предишните два кабинета на Борисов.

Наблюдатели отбелязват, че никога досега Народното събрание не е било толкова пасивно в законодателен план, макар и да става трибуна на словесни престрелки.

Премиерът остави Цветанов като острие в сблъсъка с Радев

Два фактора - освен БСП - са източник на дългосрочно притеснение у Борисов - Слави Трифонов и президентът Радев.

Ясно е, че президентът Радев не се вписва в политическата тактика на Борисов и, както сме споменавали в предходни анализи, политическият сблъсък между двамата е вероятен, макар и в бъдещето.

Обаче с такъв сблъсък при сегашната ситуация, особено на фона на деликатните въпроси около европредседателството, Борисов не желае да се ангажира пряко. И тук острие остава Цветан Цветанов.

Слави не е "приключен"

Месеците, прекарани в политическа несигурност, избори, формиране на кабинет, международна активизация, притъпиха инерцията на Слави Трифонов и референдумът му сякаш загуби актуалност в масовото съзнание.

Нещо повече, фалшивата информация, че Трифонов учредява нова партия, на практика го въвлече в обяснителен режим: дали гражданската му претенция не е само прикритие на политически амбиции.

От това не следва, че Слави е "приключен" като потенциален политически фактор - претъпканите зали в трите му последни концерта говорят обратното. Но в този етап не личи той да разполага с лесен ход.

Близкият изток като... стъпка към многополюсен свят

Напрежението между Русия и САЩ видимо се повиши и e на крачка от възможен тежък инцидент.

Характерът на отношенията на САЩ с Китай също е далеч от изясняване. Според влиятелни медии ("Гардиън", "Файненшъл таймс") на "медения месец" Тръмп - Си Цзинпин е сложен край.

С антииранските си действия и с твърда позиция против режима на Асад САЩ все по-активно залагат на два съюзника: кюрдите и Саудитска Арабия.

Саудитска Арабия обаче гледа и към Москва за военни доставки и за партньорство по ключови теми (проектира се безпрецедентна визита на саудитския крал в руската столица).

Турция пък видимо се противопоставя на проекта за създаване на кюрдска държава, толериран от САЩ. А ситуацията с Катар пък още повече отдалечава Анкара от големия презокеански съюзник.

Така близкоизточната криза консолидира взаимодействието между Русия, Иран и Турция - по-далеч от САЩ - и това е още стъпка към многополюсен свят. Друг симптом за променящия се глобален баланс е Шанхайската организация за сътрудничество, която придобива респектиращ мащаб.

Войната на Тръмп

Продължава и дори се изостря тежкият вътрешнополитически конфликт в САЩ. Битката на Тръмп с водещи медии навлиза в открита фаза.

Терминът "война" за тези отношения се използва всекидневно, особено от Си Ен Ен.

"Сраженията" около "руската връзка" ескалират с показанията на бившия директор на ФБР Коми, според когото подкрепата на Путин за Тръмп била "извън съмнение".

На обратния полюс застава главният прокурор Джеф Сешънс, който отхвърли каквито и да било данни за руска намеса. Получиха се две паралелни американски реалности.

Над Европа се проясни

След втория тур на френските парламентарни избори, изборите във Великобритания и социологическите сондажи в Германия европейската картина започва да се изяснява.

Уж поставена под въпрос, водещата роля на френско-германската ос се утвърждава наново. При тази конфигурация Лондон едва ли ще бъде в състояние да държи инициативата в преговорите по Брекзит.

Франция и Германия ясно ще заложат на платформата за Европа с "две скорости". Стартираната от ЕК процедура срещу три "вишеградски" държави - Полша, Чехия и Унгария - относно приема на мигранти показва, че "западните" елити ще бъдат твърди.

- - -

* Текстът е по най-новия от традиционните месечни анализи на института "Иван Хаджийски", под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В екипа и Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров. Оригинално заглавие "По-неясен свят, по-ясна Европа, по-активна България". Редакция: Николай Големанов