Парламентарна образователна комисия прие бюджета за образование и наука за 2022 след спор за дисбаланс в скока на заплатите между учители и учени. От ИТН и ГЕРБ-СДС отбелязаха, че заплащането на преподавателите във средното образование се вдигат, не такава е картината във висшето образование и БАН.

Какво предвижда бюджетът

Предвидените средства за образованието и науката за 2022 г. са 6,408 млрд. лв. или това е 4,5 процента от БВП. Трябва да се отбележи увеличението на учителските заплати, които ще достигнат до 125 процента от средната работна заплата за страната, считано от 1 април 2022 г. За това са заложени 239 млн. лв. допълнително. Ще бъдат осигурени безплатни ясли и детски градини, като за това са предвидени 84,4 млн. лв., каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков на заседанието на парламентарната образователна комисия, на което се обсъжда на първо гласуване бюджетът за образование и наука за 2022 г.

С 16 млн. лв. се увеличават средствата за подпомагане на храненето на децата в задължителната предучилищна възраст и на учениците от началния етап. Ръст с 6,5 млн. лв. е заложен на средствата за транспорт на учениците, които се обучават в средищни училища или в професионални гимназии в съседни населени места. За купуване на училищни автобуси се предоставят 10 млн. лв. Ще има и нова програма за допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура на учениците, която ще се финансира със 100 млн. лв. С 15 млн. лв. ще се изграждат физкултурни салони и спортни площадки в училищата, в които няма такива или съществуващите не са в добро състояние, съобщи министър Денков.

Той каза, че ще има нова национална програма за образователни медиатори и социални работници за институциите, която ще се финансира с 10 млн. лв. Ще продължи и националната програма "Отново заедно" с 22,6 млн. лв.

За висшето образование допълнително има 43,5 млн. лв., които са за издръжка на обучението. С 10 процента се увеличават средствата за стипендии на студентите, като са предвидени 5,5 млн. лв. Висшите училища ще получат с 5 млн. лв. повече за научна и художествено-творческа дейност и за издаването на учебници и научни трудове, съобщи министър Николай Денков. Той уточни, че са предвидени и средства за увеличение на стипендиите на докторантите и се очаква те да станат 750 лв.

Критики за парите на ВУЗ и БАН

Проф. Андрей Чорбанов от ПГ на "Има такъв народ" заяви, че е дълбоко разочарован от предвидените средства в бюджета за образованието и науката. Той отбеляза, че изключително ниски са заплатите на учените в БАН.

Според Деница Сачева от ПГ на ГЕРБ-СДС от този бюджет трудно може се каже, че образованието е приоритет.

"Одобряваме политиките, залегнали още при нашето управление, за повишаване на учителските заплати, но се създава голям дисбаланс между заплащането в училищното образование и на това във висшето образование и БАН", заяви Сачева. Тя постави въпроса да бъде повишено финансирането на българските неделни училища в чужбина.

"Когато говорим за образование и наука, трябва да поливаме цялата градина, защото разходите за образование и наука са с най-висока възвращаемост", коментира заместник-председателят на образователната комисия Красимир Вълчев от ПГ на ГЕРБ-СДС. Той постави и въпроса защо се предвижда Националният институт по метеорология и хидрология да бъде преместен от МОН в МОСВ.

От БАН са обидени, увеличението на бюджета им е само с 2 млн. лв.

По отношение на бюджета за Българската академия на науките /БАН/, предвиден за 2022 г., сме направо обидени и шокирани, защото увеличението ни е само с 2 млн. лв. и то е само за минималните заплати, заяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски на заседанието на парламентарната образователна комисия.

Акад. Ревалски коментира, че в предвиденото увеличение в бюджета на БАН "няма нищо за инфлацията и за други неща". Колегите ми в БАН са обидени и шокирани от този бюджет, отново заяви председателят на Академията на заседанието на образователната комисия. "Направихме всичко възможно през тази година, в диалог с Министерството на образованието и науката, и благодаря на министър Николай Денков, както и на предишния образователен министър Красимир Вълчев. Целта е да покажем на обществото, че ние не се по-малко полезни за него, отколкото нашите колеги във висшите училища. Зарадвахме се, когато през декември 2020 г. предишното правителство прие постановление и обяви минимална заплата за асистент, но бяхме страшно разочаровани, че БАН не беше включена в тази категория", коментира акад. Юлиан Ревалски.

През 2021 г. за най-ниската академична длъжност "асистент" в държавните висши училища минимална месечна работна заплата е 1300 лв., а в БАН - 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище, сочат данните на Академията.

Ревалски заяви, че от БАН са готови да поемат допълнителни ангажименти от държавата, за да помогнат с научната си експертиза на обществото.

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища проф. Анастас Герджиков, който е и ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", благодари на народните представители от комисията, които отбелязаха на днешното заседание, че "нещата във висшето образование и науката не са така розови, както е в училищното и предучилищното образование".

Той припомни, че от Съвета на ректорите са изготвили заедно становище с Националния браншови синдикат "Висше образование и наука", в което искат увеличаване на средствата за субсидията за издръжка, да има средства за увеличение на стипендиите на докторантите, за увеличаване на средствата за наука и да има компенсации за повишението на цените на електроенергията.

Увеличението на бюджета на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е с 4 млн. лв., но с 1,7 млн. лв. тази година са по-малко средствата за увеличение за възнагражденията ни, каза проф. Герджиков. По думите му това означава, че "няма да може да се постигне този ръст на заплатата на асистента, който да отговаря на заплатата на учителя".

Вчера учените от БАН заплашиха с протести, ако управляващите не се отзоват на поканата им за диалог.