Сергей Тихановски: Загубих 5 години в затвора в Беларус, защото съм опонент на Лукашенко
"В последните 2 г. бях в режим "инкомуникадо" - никакви писма, телефонни обаждания, не допускаха адвокатите ми, нямах възможност да се изповядам", разказва опозиционерът
"Към политическите затворници в Беларус се отнасят по-лошо отколкото към убийците или маниаците," заяви в ексклузивно интервю пред Милена Милотинова и предаването БРЮКСЕЛ 1 по телевизия BULGARIA ON AIR Сергей Тихановски - опозиционен лидер, който престоя 5 години в затвора, след като през 2020 година щеше да се кандидатира за президент срещу Александър Лукашенко, но беше арестуван. След вкарването му в затвора неговата съпруга стана кандидат за президент.
"Около пет години бях затворен в единична килия, от тях последните две бях затворен в режим "инкомуникадо" - това означава никакви писма, никакви телефонни обаждания, не допускаха адвокатите ми, отказваха ми да се срещна със свещеник, нямах възможност да се изповядам. Не можех да пиша никакви жалби или да обжалвам някакви решения на администрацията. Моите писма също не ги изпращаха навън. Не можех да си купя нито сапун, нито паста за зъби или четка - това, което можеха да правят другите затворници," разказа той.
В затвора искат да те пречупят, прекъсват връзката с близките ти - не им дават информация жив ли си или си умрял
"Настаняването в единична килия е също един вид изтезание. Понякога килията беше само 6 кв. м, понякога малко повече. Периодично администрацията се гаври с политическите затворници. За всяко нарушение, което сами си измисляха, те слагаха в изолатор. В изолатора спиш на дъски или върху метал, или бетон. Няма възглавница или одеяло, с което да се завиеш. Много е студено. През нощта, за да можеш да заспиш, трябва първо да направиш лицеви опори или да клякаш, след което да легнеш и да поспиш поне час. После от студа ти се схващат ръцете и краката. После пак ставаш и започваш да правиш упражнения и така цяла нощ," разказа Тихановски и добави:
"През деня наровете го прибират и ти можеш само да стоиш или да седиш на едно малко желязно столче. В такива условия някои хора стоят и пет години. На мен ми провървя, аз се намирах в такъв изолатор малко повече от половин година. Този натиск, който се оказва върху политическите затворници, има два вектора. Първият е самите политическите затворници, които се намират в тези условия. Те могат да се пречупят, да имат сериозен проблем със здравето. Но вторият момент са роднините, които не получават никаква информация за своя близък, които се безпокоят, които си мислят, че той е умрял."
В интервю отново за предаването БРЮКСЕЛ 1 през март 2025 година съпругата на Сергей Тихановски - Светлана, разказа, че от две години на адвокатите на Сергей не са разрешени срещи с него, а и няма никакви новини - жив ли е или не.
"Не знам как Светлана преживя това", разказа Сергей в тв интервю. "Видях някои от жените на другите политически затворници, когато бях в санаториума след освобождаването си. Мисля, че роднините страдат най-много. Видях в какво състояние бяха тези жени. Знам, че и децата също много страдат. Нашите деца получиха определена травма. Например дъщеря ми, като я викнеш, постоянно се стряска. След като ме освободиха и за първи път видях дъщеря си, тя не ме позна, защото бях загубил половината от теглото си в затвора. Сега съм доста напълнял, но когато тя ме видя, аз бях много слаб, без брада, а когато се разделяхме баща й беше голям и пълен, и с брада. Тя въобще не ме позна, докато майка й не й каза: "Това е баща ти". Чак тогава тя се хвърли на врата ми, заплака. Помня този момент," разказа Тихановски и добави:
"Но не се пречупих. Първо, аз съм християнин, вярата ми помагаше. Второ знаех, че съпругата ми се бори за мен и моите поддръжници се борят. И макар да не ми даваха писмата, като ми казваха: "Виж, никой не ти пише, всички са забравили за теб", знаех, че до тогова съм получавал по 300 писма на ден, и то всеки ден. Знам, че не може за един ден да спре този поток от писма, ако някой специално не го е спрял. Затова не вярвах в тази лъжа, в тази пропаганда. Знаех, че за мен се борят и накрая аз съм на свобода."
През юни 2025 година 14 от политическите затворници в Беларус бяха освободени след посещение на специалния пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог, който се срещна с президента в Минск Александър Лукашенко. Един от тях беше Сергей Тихановски, за чието освобождаване от самото начало на задържането му, настояваше и ЕС. Преди дни Светлана и Сергий Тиханоски бяха в Европейския парламент, където произнесоха реч пред евродепутатите. "От първия ден ЕП беше на наша страна," заяви в Страсбург Светлана Тихановска, която през 2020 година се кандидатира за президент срещу Александър Лукашенко, след като мъжът й беше задържан.
През 2020та година, когато Светлана Тихановска се кандидатира за президент, Лукашенко официално спечели с 80%. Избухнаха масови протести с обвинения във фалшификации на вота. По време на протестите хиляди демонстранти бяха задържани, стотици получиха тежки присъда. Светлана Тихановска, която се превърна в лидер на опозицията, замина в изгнание в Литва, а в Беларус получи задочна 15-годишна присъда. Сергей Тихановски беше получил 18-годишна присъда.
Колко са политическите затворници в Беларус и какво искат те с днешна дата?
"Американците казват, че на тях им е известно за 1300 политически затворници. Тези хора искат санкциите да продължат, да няма легитимиране (б.р. - на управляващите в Минск) , да няма отмяна на санкциите, за да не бъдат техните усилия и най-вече страдания напразни. Но има хора, които се пречупиха и не трябва да ги съдим. Има случаи, когато режимът може и да не пребива затворниците, но първо вкарва в затвора мъжа, после жената, отнема им родителските права и децата. В такова състояние да не се пречупиш, трябва да си не железен, а направо титанов човек," коментира Тихановски.
"Хората попадат в затвора само заради мнението си, заради това, че искат да има честни избори. Наскоро при нас в затвора умря един политически затворник. Обеси се. Той беше осъден на 9 години само защото бе наблюдател на изборите. Тоест да си наблюдател е престъпление. И намирайки се в такива ужасни условия, с постоянни гаври, знам, че срещу него е имало насилие и човекът не издържа, и се самоуби. И това не е единствената смърт, хората умират. Затова действията на американската администрация за освобождаване на политическите затворници не могат да не бъдат приветствани, защото хората страдат в затворите, умират, страдат и техните близки. Считам, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъдат освободени възможно най-скоро," настоя Сергей Тихановски.
"Много неща изпуснах, цели пет години ме нямаше. Две от тях не получавах никаква информация. Сега се опитвам да разбера какво се е случило и как да действаме по-нататък. Започнах да се срещам с диаспората в ЕС, САЩ, Канада, опитвам се да разбера какво се е случило и какво трябва да се направи," заяви Тихановски.