Президентът Румен Радев определи идеята на управляващите да прекратят концесията на Росенец като прибързана и некоректна. Според него това предложение може да е в резултат на корпоративни апетити или кризисен пиар.

"Да се върнат назад във времето и да си отговорят на въпроса кой отдаде на концесия пристанището - правителството на Бойко Борисов, за 35 години. Служебното правителство не е удължавало концесията, просто остават 24 години от нея. Служебното правителство не я прекрати, защото се водеше борба с космическите цени на горивата, които ни докараха четворната коалиция", каза държавният глава пред журналисти в СУ "Климент Охридски", където присъства на тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.

"Предстои да видим дали това предложение е в резултата на корпоративни апетити или кризисен пиар", коментира още президентът.

По думите му служебното правителство е свършила това, което редовното е трябвало, и е събрало 180 млн. лв. данъци от "Лукойл" за пет месеца - два пъти повече от всички редовни правителства за 15 години.

"Надявам се, че са си направили оценка на риска. Какво има зад пристанището, защото там има голяма тилова база. На кого принадлежи тя, защо принадлежи на "Лукойл", кога е взета от него. Как това връщане на пристанището на държавата ще работи с тази тилова база, без която прехвърлянето на петрол към нефтохимическия комбинат е невъзможно. И най-важното как това ще се отрази на цената на горивата", каза Румен Радев.

Снимка: БТА

По-рано съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) Кирил Петков заяви, че групата ще внесе предложение за прекратяване на концесията на пристанище "Росенец", за да вкарат обратно контрола на българската държава в пристанището.  Последва и реакция от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че предложението за прекратяване на концесията на "Лукойл" на пристанище "Росенец" е направено от ГЕРБ, ДПС и ДБ. Той разкритикува Кирил Петков, че е избързал с обявяването на новината, тъй като предложението не се отнася единствено до "Росенец".

Президентът коментира и постигнатото съгласие за конституционни промени в правителството в Скопие.

"Най-после се стигна до придвижване напред за гарантирането на правата на българите в Република Северна Македония", каза държавният глава.

"Това е първата много важна и задължителна стъпка, но не последната. Изключително важно е да се изпълнят изискванията в двата подписани протокола от преговорната рамка. За съжаление ми отне година да убеждавам политическите партии и лидери тук, в България", посочи той.

Радев припомни свикването на КСНС миналата година, когато само ИТН подкрепи призива му за вписване на българите в Конституцията на Северна Македония като задължително условие за начало на преговорите с ЕС.

Държавният глава изрази притеснения относно липсата на реакция от българските власти за декларацията на Бундестага, признаваща македонската идентичност и език.

"Наложи се аз да изпращам писма до всички европейски лидери наново, с отстояване на нашата позиция. Наистина правителството трябва да положи всички усилия, защото това са следващите стъпки - езикът на омразата, медиите, учебниците, надписите в музеите и реабилитацията на всички репресирани", каза президентът.

Румен Радев участва в откриването на тържествената научна сесия, посветена на 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, в Софийския университет.

Снимка: БТА

"Илинденско-Преображенското въстание надхвърли далеч рамката на епохата, неговите непосредствени военни и политически задачи. То се превърна в символ на непокорния български дух и в нравствено знаме на една продължителна борба за човешки права, достойнство и свобода", заяви президентът.

По думите му въстанието има важно значение и в съвременните отношения на България с Република Северна Македония (РСМ). "От нас зависи то да бъде сред важните фактори, които водят към решаването на проблемите, базирани на историческата истина, и към сближаването на нашите страни в общото европейско бъдеще", коментира държавният глава.

Според него българският характер на това въстание е безспорен. Бунтът устоя и благодарение на военните умения на редица български офицери и на множеството български доброволци, добави той. Това въстание олицетворява и мечтите на неговите светли умове за свобода, техните мечти да превърнат своята земя в земя на равноправие и справедливост за всички народи, които живеят там, каза още Радев.

"Българите и гражданите на РСМ се прекланяме именно пред тези идеали. А тези идеали са в пълна хармония с ценностите и принципите, върху които се гради и Европейският съюз. Затова вярвам, че държавното ръководство на Северна Македония ще стъпва и ще се ръководи от тези европейски принципи и идеали за постигане на конституционно и всеобхватно равноправие за българите в РСМ", коментира президентът.

В събитието, което се организира от Историческия факултет на Софийския университет, Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Македонския научен институт, участват български и чуждестранни учени и изследователи.

ИЗБРАНО