14:01 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Радев: И проста бомба може да стане страшен боеприпас, ако бъде модернизирана

Цената на военната техника е нараснала с 30%, стана ясно на кръгла маса за възможностите за прилагане на достъпни технологии в отбраната, организирана от президента

Снимка: БТА

Радев: И проста бомба може да стане страшен боеприпас, ако бъде модернизирана

16:15 | 6 ноември 2023 | Редактор : Елза Тодорова 36 3675 Снимка: БТА

Кръгла маса на тема "Прилагане на достъпни технологии и продукти с голям асиметричен ефект в съвременните конфликти", организирана от президентската институция, събра представители на Министерството на отбраната, на учебни заведения, подготвящи кадри в областта на националната сигурност, както и на български компании от сферата на отбранителната промишленост.

Президентът Радев

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

Акцентът бяха възможностите за модернизация на Българската армия чрез реализацията на иновативни нискобюджетни проекти, с използване на минимални ресурси, но със значително влияние върху повишаване на отбранителните способности. Представени бяха възможностите на българската наука и отбранителна промишленост да отговорят на съвременните тенденции и да осигурят ключови способности за Българската армия, адекватни на динамично променящата се среда на сигурност, обобщиха от прессекретариата на президентството.

Според държавния глава Румен Радев, който откри форума, е важно да се извърши задълбочен анализ какво се случва при използване на нискобюджетни, но ефективни технологии.

"Разбираме, че постигането на високо ниво на националната сигурност в един свят с незапомнена динамика и с растящи заплахи е основна задача на държавната политика, както и да имаме адекватни способности на въоръжените сили. Но това не е само ангажимент на Министерството на отбраната, а на съвместни усилия на държавни институции, наука и бизнес. Трябва да се анализира какво се случва като пробив в нискобюджетни и достъпни технологии, да сверим часовниците къде сме ние по отношение на наличието на такива технологии и като възможности на българската отбранителна индустрия".

"Надявам се днес да обсъдим как да повишим отбранителните способности на нашите въоръжени сили с много по-малко средства, отколкото са планирани за големите проекти за модернизации, да преодолеем технологичната изостаналост на българската армия, да сближим въоръжените сили с българската отбранителна наука и индустрия", заяви още държавният глава.

За да постигнем тези цели, трябва да се извърши задълбочен анализ какво се случва като еволюция на използване на нискобюджетни, но изключително ефективни технологии в съвременните въоръжени конфликти, да обсъдим необходимостите, но и да набележим мерки с ръководството на МО какви необходими и дълбоки промени трябва да се извършат в нашата представа за концепцията за съвременни операции, дълбока промяна в регламентиращите документи на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, промяна в системата за военно образование, промяна в системата за логистика, за поддържане на такива системи, смята Радев.

По думите му трябва да се анализират и възможностите на науката и отбранителната ни индустрия, за да може да се постигне ефект, защото анализът на това, което се случва в съвременните въоръжени конфликти, показва ясно откроена тенденция - все по-широко използване на достъпни, нискобюджетни, в много случаи дори комерсиални технологии и решения, които водят до голямо асиметрично предимство и информационно превъзходство до нови способи на бойни действия и поразяване на критична инфраструктура, бойна техника и жива сила, посочи още той, цитиран от БТА.

"Ясно поставих като фокус в моя мандат модернизацията на въоръжените сили и досега вниманието ни е насочено предимно към големите проекти за модернизация и скъпоструващи изтребители, кораби и др. Тези проекти са задължителни като реализация, за да имаме съвременни отбранителни способности, но не са достатъчни, защото има изключително динамично развитие на други форми и способи за водене на въоръжена борба.

Всяка година при анализа на подготовката аз настоявам за много по-голямо внимание към малките проекти - там, където с много по-малко средства можем да постигнем чувствителен ефект. Съвсем доскоро под употреба на дронове във въоръжен конфликт разбирахме скъпоструващи системи със сложна система на поддръжка и обучение. Днес, на фронтовете в Украйна, в Газа, в Сирия и на други места виждаме масова употреба и присъствие на автономни системи от всякакъв калибър, използвани във въздуха, на сушата и в морето, които имат широк спектър от задачи".

По думите на Радев прави впечатление, че изместването на използването на тези системи към все по-достъпни, евтини, дори комерсиални средства, прави възможно вече всеки военнослужещ да се справя. Радев даде пример, че един войник с обикновен дрон, унищожава танк, струващ пет милиона - това е огромен асиметричен ефект.

"По този начин имаме и артилерия, и авиация и това е нещо изключително гъвкаво, трудно за противодействие, но този, който разполага с него, може да постига много. Неслучайно Украйна използва над 10 хиляди дрона на месец като консуматив", допълни той.

Президентът Румен Радев

Снимка: БТА

По думите му критична важност придобиват анти-дрон системите. "От изключително значение стават системите за киберотбрана, за психологически и информационни операции, използване на космоса за комуникации и за сигурност на комуникациите, като всичко това е обвързано в единно информационно пространство, за да се получи силен ефект с малко вложени средства", отбеляза Радев.

Всеки ден се говори за дефицит от боеприпаси, но вече говорим и за дефицит от едрокалибрен високоточни боеприпаси и сме свидетели как бързо бяха модернизирани т.нар. прости бомби, като на тях вече се слага модул за управление и система за планиране и те стават изключително страшни, мощни и високоточни боеприпаси. Ние имаме много такива прости бомби, но въпросът е може ли нашата индустрия да направи съответните рационализации и доработки, така че при нас също да имаме такива способности, допълни президентът Радев.

"Имаме определен дефицит като наличие на такива нискобюджетни решения и като нормативна готовност за тяхното използване, и като системи, с които да водим борба срещу заплахи. Очаквам да се набележат важни насоки как по-бързо да се преодолеят тези дефицити и да се повишат отбранителните способности на въоръжените ни сили с сравнително достъпни средства, така че да не се нарушава графикът на Министерството на отбраната за модернизация на българската армия".

Адмирал Ефтимов: Нормативната база не дава възможност за привличане на българските фирми в поръчките за армията

Според началника на отбраната адм. Емил Ефтимов един от проблемите е, че нормативната база не дава възможност за привличане активно на българските фирми в поръчките за Българската армия.

Той призова да се преразгледа Законът за обществените поръчки в областта за отбрана и сигурност, тъй като динамиката в средата за сигурност, необходимостта от превъоръжаване, прилагането на технологии, са много големи.

Адм. Ефтимов отбеляза, че достъпните технологии с голям асиметричен ефект са много актуални, тъй като съвременната война е комбинация от конвенционални средства и високодостъпни технологии, които дават достатъчно информационна осведоменост, възможност за вземане на решения и нанасяне на поражение на системи с голяма стойност като танкове, артилерия.

Началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов

Снимка: БТА

Адм. Ефтимов посочи, че цената на способностите е нараснала заради пандемията и войните с близо 30-40%. Той отбеляза, че инвестиционният план-програма трябва да е национално ориентиран и да позволява българският бизнес да се включи.

По думите му в другите европейски държави има протекционизъм към техните фирми. Законът за обществените поръчки, който се прилага за придобиването и поддържането на отбранителни продукти, е основан на конкурентна среда, посочи той. Според него няма възможност, както се работи в други държави, да има по-тясна връзка и дългосрочно сътрудничество с българските фирми.

Инфраструктурата е неотменима част от инвестиционния план-програма, отбеляза адм. Ефтимов. Пред журналисти след кръглата маса той обясни, че когато се предлага инфраструктурен проект, той се разглежда в целия комплекс от способности, инфраструктура, личен състав, доктрини, операции. По думите му модернизацията е в ход.

Попитан дали има резултати от противоминната операция в Черно море между България, Румъния и Турция, Ефтимов заяви, че се намират в етап на утвърждаване на концепцията и подписване на меморандум за разбирателство. Но и без този документ имаме достатъчно добра практика с румънските и турските военноморски сили по отношение на практически действия, посочи той. Ефтимов отбеляза, че концепцията е отворена за партньори, но такива ще бъдат включени, когато това е подходящо.

Фокусът на Министерството на отбраната - превъоръжаване на въоръжените сили

Основният фокус на Министерството на отбраната остава превъоръжаването на въоръжените сили - процес, свързан с придобиването на класически оръжейни платформи, пък каза заместник-министърът на отбраната Станимир Георгиев по време на кръглата маса. Добавени към тях, новите технологии и общодостъпни продукти с асиметричен ефект, ще играят ролята на мултипликатор. По думите му този подход не подлежи на съмнение поради критичното изоставане на превъоръжаването, което е недофинансирано в последните 30 години.

Разработването на реалистична, съобразена със средата за сигурност и наличните ресурси, програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. ще бъде с критично значение за превъоръжаването. В нея е предвидено придобиването на безпилотни летателни системи и повишаване, и по-рационално използване на средствата за научна и развойна дейност. В тази връзка обсъждаме възможностите за индустриално сътрудничество с български компании и технологичен трансфер, включително и към българските академични и научно-изследователски институции от страна на изпълнителите на големи инвестиционни проекти.

"В темата на днешния форум се открояват две подтеми - за значението и потенциала на технологиите да оформят и променят дадена война и за симетричните и асиметричните стратегии. Това, което знаем от общата теория на стратегия, е, че войната е дуел и стратегията винаги се прилага срещу независима противостояща сила. Всяка възможност, която воюващият може да използва за добиване на предимство, е добре дошла, но няма един-единствен правилен тип стратегия, защото всяка война трябва да се води със стратегия, която е най-подходяща. Стратегията е непроменлива човешка дейност по отношение на мисленето и поведението, поставена в променлив динамичен контекст".

"Подобрени или дори изцяло нови оръжия не са достатъчни, за да осъществят революционна промяна", смята заместник-министърът на отбраната. Вместо това идеите за използването им от въоръжените сили, съчетани с потенциала на новата технология, са основният двигател на радикално военно и стратегическо развитие, смята добави Станимир Георгиев.

"В същото време значението на потенциала на технологията да оформи и променя конфликта е ограничено от самата сложност на стратегията, което означава, че технологичният дефицит на воюващата страна, най-вероятно от временен характер, би намерил компенсация в превъзходство в други характеристики на т.нар. гранд стратегия".

Според Георгиев задачата на технологично неравностойния стратег е да се стреми да промени военния конфликт, така че относителното предимство на машините да бъде намалено. По думите му най-очевидно е, че такъв стратег би се опитал да избегне обичайния стил на битка, при който технологичното предимство трябва да донесе максимална полза на своя притежател.

Зам.-министърът на отбраната Станимир Георгиев (л) и председателят на Комисията по отбрана към парламента Христо Гаджев

Снимка: БТА

Със сигурност може да се направи прогноза, че се очаква войната да се адаптира или да бъде адаптирана към каквито и промени ни предложат технологията, икономиката и социалните и политически нрави в бъдеще, допълни Георгиев. Важно за нас е да не изоставаме от тези процеси - тези тенденции изискват повишена ефективност от въоръжените сили да адаптират съществуващите доктрини и концепции към нововъзникващи технологии и капацитет за развитие на нови, изискват повишена производителност от индустрията, наличие на адекватни човешки ресурси в отбраната и в индустрията, наличие на повече съвместни механизми за развитие на иновациите в отбранителната и гражданската индустрия, добави той.

Това е и причината НАТО и ЕС да започнат редица инициативи в областта на развитието на отбранителната индустрия и да работят активно с публични и частни партньори, академични и изследователски организации с оглед на запазване на технологичното предимство на НАТО чрез иновации. Последните инициативи на НАТО в това направление от 2021 г. са Стратегията за нововъзникващи и критични технологии, създаването на акселератора за иновации в отбраната "Диана" и мултинационалният иновативен фонд, отбеляза още заместник-министърът.

Снимка: БТА

МО отделя значимо внимание на възникващите технологии и иновации в отбраната. В рамките на съществуващите инициативи на НАТО и ЕС за иновации министерството оказва подкрепа на българските компании, кандидатстващи по първата покана на акселератора. Тестовият център на Института по отбрана и новия тестов център на Военноморското училище ще осигури възможност за тестване на технологии, възникващи в гражданския сектор, за адаптирането им в отбраната.

"В момента на бойното поле навлизат дронове по суша, въздух и вода. В началните етапи на всеки конфликт е елементът на изненада, който, съчетан с нестандартните широкодостъпни и евтини цивилни технологии за автономна навигация, дава първоначално предимство на единия или другия опонент с голям асиметричен ефект по отношение на щетите спрямо разходите за тяхното постигане. Колкото по-неподготвен е противникът за това нестандартно използване на тези технологии, толкова по-голям е ефектът от тях".

Този ефект, макар и понякога да е значителен, няма постоянен характер, защото срещу тези леснодостъпни и евтини технологии бързо се намира противодействие. За правовата оценка на ефектите на асиметричните стратегии е нужно развитие на стратегическо мислене.

Фокусът на Сухопътните войски - нискобюджетните проекти, позволяващи необходимия асиметричен ефект в съвременните конфликти

Основният фокус на Сухопътните войски са нискобюджетните проекти, които биха дали възможността за постигане на необходимия асиметричен ефект в съвременните конфликти, каза пред журналисти ген.-майор Деян Дешков, командир на Сухопътните войски.

Сред нискобюджетните проекти той посочи лично оборудване на войника и средства за наблюдение. По думите му сегашните способности не са адекватни. Следващата стъпка е придобиването и обучението на личния състав, посочи Дешков.

Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков

Снимка: БТА

Според него най-лесно е да има регламентиран подход, законов и нормативно уреден, с който да се работи с индустрията. Той даде пример, че когато има готов продукт, е добре той да се тества без ангажименти, защото тогава си наясно и можеш да поръчаш това, което ти трябва.

Той отбеляза, че има български компании, които имат разработки на дронове. С една от българските компании имаме подписан договор за придобиване на безпилотни летателни апарати, припомни Дешков.

Относно закупуването на бойните машини "Страйкър" Дешков отбеляза, че се чака решение на Народното събрание.