Проф. Ана Кочева: Дошло е време разделно за Скопие!

"Големите страхове на върхушката са именно тези - наруши ли се омертата, гражданите на РСМ сами ще припознаят България като най-близък съсед"

Снимки в колаж: iStock by Getty Images/Личен архив на проф. Кочева

Проф. Ана Кочева: Дошло е време разделно за Скопие!

13:40 | 26 септември 2024 | Автор : Лилия Чалева 88 21984 Снимки в колаж: iStock by Getty Images/Личен архив на проф. Кочева

Европейският съюз разделя Албания и Република Северна Македония по пътя им към членство в Европейския съюз. Новината дойде снощи от Брюксел. ЕС и Тирана започват да отварят преговорните глави или т.нар. клъстъри на 15 октомври, а Скопие остава в чакалнята. По отношение на Северна Македония още през 2022 г. беше ясно заявено, че страната ще започне да отваря преговорните клъстъри, когато напълно изпълни поетите правнообвързващи ангажименти и направи промени в Конституцията си, за да включи в нея българите. Това не само не стана, но новото правителство на Скопие мнократно заяви, че не приема т. нар. "френско предложение". А една културна визита в София на президентката Гордана Силяновска-Давкова ескалира нова вълна на напрежение между България и Северна Македония, което накара политически наблюдатели да прогнозират връщане на преговорите с официално Скопие с години назад и явното й отдалечаване от пълноправно членство в ЕС.

Македонският въпрос

Какво се крие зад липсата на спирачки в нападките на правителството на Мицкоски към българите, на какъв ход разчита официално Скопие и доколко той е свързан със Сърбия и Русия? Темата коментира проф. Ана Кочева от Института за български език към БАН в интервю за Dir.bg.

- Очаквано ли беше отделянето на Скопие от Тирана от пътя им към пълноправно членство в ЕС?

- Очевидно, Албания и РСМ ще бъдат разделени по пътя им към членство в Европейския съюз, както разбрахме след заседание на постоянните представители на Съюза в Брюксел. С една дума, Тирана ще започне най-сетне преговорите си за пълноправно членство. Истината е, че всички български коментатори, наясно с темата, напоследък предупреждавахме за подобна неблагоприятна за Скопие възможност. Но като че ли Северна Македония доста си "помогна", за да бъде взето подобно нелеко решение, постла си с действия и бездействия за него. Не смятам, че такова решение трябва да ни радва, защото то не е в интерес на гражданството на РСМ, но Брюксел също има своите предели на търпимост, особено на фона на липсата не просто на напредък, а на желание от страна на новите управляващи в Скопие да се активизират по изпълнението на рамката. Нека обаче проявим известен оптимизъм, разделянето не означава затваряне на вратата, то би трябвало да е мотивация за бърза работа по изпълнение на преговорната рамка и респект към Договорите. И ясно определяне накъде точно се е запътила РСМ - към Европа или към други обединения, които нямат общо с европейски ценности, свободи, добър живот. Дошло е време разделно за Скопие!

- Защо напрежението между Северна Македония и България отново ескалира след една културна визита в София на президентката Гордана Силяновска-Давкова?

- Напрежението е факт от доста дълго време насам, но сега се намери конкретен повод за поредната му ескалация. Изфабрикуван скандал! Аз наскоро се пошегувах, че този път всичко започна от една безобидна опера, която преля в лоша оперета, а какво ще дойде след нея в рамките на музикалните паралели, не смея да прогнозирам, но във всеки случай няма да е оптимистична ода. Всъщност президентката Силяновска-Давкова и премиерът Мицкоски всъщност са двете лица на една и съща монета. От една страна виждаме един вече деполитизиран държавен глава, който вероятно ще демонстрира по-умерена, по-благовидна реторика, както стана и в конкретния случай по време на въпросното неофициално посещение в София. И от другата са премиерът и членове на неговия кабинет, които ще продължат да говорят агресивно, защото това е единственият начин да се оправдае очевидната липса на напредък по отношение на началото на преговорния процес на Република Северна Македония с Европейския съюз.

- Какво е България за новите управляващи в Северна Македония и с липсата на спирачки в нападките си към българските политици какво целят? Вицепремиерът Александър Николоски обвини "група от 20 политици и историци" в България, че са успели да развалят отношенията между двете страни. Прекрачи добрия тон с нападките си към Румен Радев, Димитър Главчев и Бойко Борисов и нарече българите "мизерници", с които народът на Северна Македония няма нито обща история, нито общи корени, е изкуствен.

- Бяха атакувани вербално и членове на историческата комисия, но това е обичайната реторика на Скопие. България е необходимият враг, удобното алиби, затова огънят на антибългарското говорене ще се поддържа запален. Независимо че в РСМ обявяват страната ни за прът в колелото на северномакедонското присъединяване към ЕС, истината е, че този прът не е поставен от нас. Държи го самият Мицкоски и неговото ВМРО-ДПМНЕ, което на практика продължава старата политика на Груевски, чието същинско отроче е тъкмо днешният му наследник. Проправителствените медии оттатък границата дни наред не спряха да се занимават с това защо е отсъствало македонското знаме по време на срещата между президентите, удобно забравяйки, че Силяновска беше в София преди всичко на опера, т.е. на неофициално посещение. Всички в Скопие продължиха този хоров рефрен, подобно на хоровото изпълнение от "Набуко", което тя дойде да слуша и да гледа у нас. Да търсят обяснения там, където няма нищо за обясняване, стана обичайна практика.

- Управляващата партия в РСМ ВМРО-ДПМНЕ, чиито представители са Силянковска-Давкова и Николоски, отказва да изпълни едно от условията за започване на преговорите на Скопие за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) - вписване на българите в конституцията на РСМ. Това беше заложено още в предизборната им кампания. Приемането на РСМ в ЕС обаче е невъзможно без това. На какъв ход разчитат управляващите в югозападната ни съседка?

- Управляващите в РСМ прекрасно знаят какво трябва да направят, но очевидно нямат желание за това. Едва ли някой там разчита, че бездействието ще свърши работа, но да се тупка топката и вечно като причина за буксуването на преговорите да се сочи България, е явна тактика. Но, нека да не забравяме, че вписването на българите в Конституцията на РСМ не е единственото условие за старт на преговорите.

Да, в самата РСМ това се представя именно така и то се квалифицира като български диктат, но въпросното условие е европейско, а редом с него има и други, свързани с преговорната рамка като редакция на учебници, на надписи, отваряне на архивите на бившите тайни служби, инфраструктурни проекти...

Като споменах инфрастуктурни проекти, визирам един от най-важните какъвто е коридор номер 8, недолюбван в Скопие. Там всячески се опитват да изместят фокуса към другия транспортен коридор номер 10, който им е по-важен, защото ще ги свърже още по-тясно с Белград и Централна Европа, в т.ч. и с Будапеща, откъдето дойде един немалък заем от половин милиард за Скопие. Говори се, че този заем по произход е китайски, но мина през Орбанова Унгария, за да изглежда, че е отпуснат от страна-членка на ЕС. Такива са същинските северномакедонски ходове. Както и опити за натиск върху европейските партньори за предоговаряне на рамката, за някакво ново "френско предложение плюс", което Мицкоски занесъл в Брюксел при последната му визита там миналата седмица. Несбъдици, разбира се, но пред северномакедонското общество всичко това се представя като битка за идентичност, за страната и нейните интереси. Което е една голяма лъжа, повтаряна непрестанно, за да се оправдае завоят, който очевидно политико-олигархични кръгове в РСМ искат да направят.

- Скопие явно изобщо не бърза да влезе в ЕС. Защо?

- Официално Скопие! Защото желанието на северномакедонските граждани не съвпада с това на върхушката. Връзките с Белград са силни и те имат своята история. Да не забравяме, че в настоящия кабинет на Мицкоски си имат и друг вицепремиер, освен Николоски, който изговори нелепиците този път. Това е Иван Стоилкович, етнически сърбин, за чието назначаване от Белград изказаха сърдечна благодарност и му напомниха да работи за доброто на сърбите в Северна Македония, но и доброто на Сърбия. Стоилкович е същият човек, който беше казал, че македонската държава няма бъдеще без Сърбия, в което мнозина в Скопие вярват. И това е същият човек, който винаги посреща в Скопие руските политици, които ходят на посещение там, включително посрещна и Сергей Лавров.

- Ако РСМ направи завой във външната си политика към Сърбия и Русия, доколко това би засегнало България и българите в югозападната ни съседка?

- Не ми се иска да правя такива прогнози, защото все още вярвам, че проевропейската ориентация все пак ще надделее. Българите в РСМ и сега не се чувстват комфортно, тъкмо поради факта, че открито заявяват българското си самосъзнание. Още повече са онези, които го имат, но не се осмеляват открито да го заявят, защото ще последват неприятности - уволнения, тормоз, да не говорим за поведението на омраза, на което неведнъж сме ставали свидетели. Северна Македония наистина няма друг избор, ако наистина искрено иска да стане член на Европейския съюз, от това да подобрява непрестанно двустранните си отношения - с България, с Гърция, с Албания. Няма друг път освен прилични билатерални отношения. И въпреки че се опасявам от липсата на такова желание, все пак разчитам и на факта, че не сме минирали изцяло мостовете помежду си. За Република Северна Македония по-близка страна от България няма, първи я признахме, ходатайствахме за нея пред трети страни, адвокатствахме за приема й в НАТО, отпушихме предприсъединителния процес с Договора от 2017 г., изпитваме топли чувства към роднини и приятели там! Големите страхове на върхушката са именно тези - наруши ли се омертата, гражданите на РСМ сами ще припознаят България като най-близък съсед.

ИЗБРАНО