Филмовият оператор и преподавател в НАТФИЗ Венец Димитров е жива легенда от Златното време на българското кино.

Заснел е култовите филми „Сватбите на Йоан Асен”, „Борис I”, „Преброяване на дивите зайци”, „Игрек 17”, „Пътят към София”, „Ла донна е мобиле”, „Циклопът”, „Селцето” и мн. други – общо 23 игрални и 40 документални филми.

Девет випуска студенти в НАТФИЗ са негови възпитаници , сред които над 90 млади филмови оператори. Носител е на няколко награди за „Най-добра операторска работа” на „Съюза на Българските филмови дейци” и на Националния Филмов Фестивал „Златна роза” във Варна.

През юни миналата изтъкнатият културен деец навърши своите достойни 80, но продължава да работи и да преподава.

Той самият е завършил Академията за изящни изкуства в Прага през 1968 г. Следва точно по времето на т.нар. Пражка пролет и пази ярки спомени оттогава. Пред репортер на Дир.бг сподели своя аналогия с онова време:

Проф. Димитров, вие сте бил студент по времето на т.нар. Пражка пролет. Пазите ярки спомени от онова време и познавате и съвременната действителност в т.нар. постдемократични страни. Възможна ли е днес Пражка пролет?

Не. Пражка пролет се роди благодарение на натрупване на негативна енергия върху съзнанието на един интелигентен народ. Подчертавам това – интелигентен народ! Тя беше наречена „пролет”, защото започна от водещите на тази държава – от комунистическата партия, а не от „еко организации”. Тя искаше социализъм с човешко лице.

Тя не беше против социализма, а против натиска над духовността на човека и против зависимостта от по-голяма държава. И всичко „изкипя”, когато влязоха руснаците и други глупави държави, за да пресират този бунт. С ДНЕС не може да се направи никаква аналогия. Безсмислено е. Днес няма социална среда – хората се промениха. Огледайте се при нас хората какви са – всеки гледа за бита – как да „оживее”, както се казва.

Много е голяма „ножицата” между много имащите и малко имащите. Имам познати, които забогатяха направо „без те сами да знаят как”. В какъв смисъл: не е илюзорна тази история с „куфарчетата”. Дали те са били „червени”, или други, е без значение – имало е такива „спонсорства” за определени хора. Псевдодемокрацията привилегирова материално много хора като ги направи разни „представители”.

У нас защо не е възможно да се случи нещо бунтарско като Пражката пролет?

Хората говорят за социално равество, но в същото време хич не им пука за обществените работи. Егоизмът и завистта командват разума им. У нас недолюбват културните хора. Шом някой мисли, значи е опасен. Мисленето сега е на такова ниво, че за мислещия човек се получава обидно да си изрази мнението публично. А аз не обичам някой да ми казва какво да мисля. Това ме обижда. Дайте ми фактите, и аз мога сам да мисля и да разсъждавам върху тях. Днес се случва нещо, което е напълно деформирано и затова не обичам да се явявам на телевизионния екран и да водя разговор в ефир.

Такъв един пример ще ви дам: Без да се сравнявам с Бриджит Бардо, но днес, когато тя излезе, никой не казва „Това беше символът на красотата в света, това беше лицето на Франция, а сега е човекът който е пазител на природата, на дивия свят”...Обратно, почти всеки ще каже: „О-оо, Боже, ама тя много остаряла - с тия бръчки, с тия торбички под очите, на какво прилича?!...”, и прочее елементарни коментари ще има, които „анатомизират” хората – не гледат на тях като на личности. Всичко вече е много различно в човешкия свят!... ..............................................................................................................................

Спомен за събитията в Прага:
У нас са ме смятали за чешки агент!..


„По онова време следвах в Прага и работех още като втори курс студент към киностудия „Барандов”. Бях включен в екипа на копродукцията „Езоп” от чешка страна. Част от снимките бяха в България и бяхме на Калиакра, когато чухме новината за събитията в Прага по радиото. Бяхме заедно с Георги Калоянчев, Доротея Тончева, Джоко Росич и Рангел Вълчанов. Всички изпаднахме в шок. Чехите от снимачния екип се страхуваха за семействата си – искаха да си заминат. Аз и жена ми също се върнахме в Прага. Картината там беше потресаваща. За една нощ от улиците на Прага изчезнаха всички указателни табели и номера на къщите – хората ги изтръгваха , за да дезориентират окупационните войски. Не съм виждал такава гражданска солидарност у нас!.. Това беше историческо време, което камерата трябваше да запечати, но беше забранено да се снима. Естествено, вършехме това нелегално. Снимал съм голи млади момичета, които се събличаха на улицата и демонстративно разголваха гърди пред танковете. Това беше техният протест срещу ставащото. Заради тези мои снимки, е имало донос в България, че съм чешки шпионин...А чехите ме приемаха като един от тях!..”