ПП-ДБ няма да предложат председател на НС, но и няма да подкрепят номинацията на ГЕРБ

Изборите пред последните 2 години са ни стрували близо половин милиард лева

22:20 | 11 април 2023 | Редактор : Аделина Томова 145 5089 Снимка: БТА

Коалицията ПП-ДБ няма да предложи кандидат за председател на 49-ия парламент, но и няма да подкрепи номинацията на ГЕРБ. Това стана ясно след заседание на новоизбраните депутати, което продължи около 2 часа, съобщи bTV.

Парламентът

Лидерите в коалицията Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов и Атанас Атанасов ще разговарят отново утре сутринта преди тържественото заседание на парламента, за да вземат окончателно решение. ГЕРБ не са търсили подкрепа за избора на парламентарен шеф и за съставяне на правителство, казаха от ПП-ДБ.

"Бойко Борисов не се е обадил. За да искаш подкрепа, трябва да вдигнеш телефона. Утре няма да предложим кандидат за председател, да търси подкрепа е задължение на първата политическа сила", каза Георги Ганев.

По-рано днес две партии обявиха своите номинации за шеф на парламента - ГЕРБ ще предложат Росен Желязков, а "Възраждане" - Петър Петров. И двамата са юристи.

Междувременно БНТ изчисли, че изборите пред последните 2 години са ни стрували близо половин милиард лева.

За шест месеца - от вота през октомври до този преди седмица, парите, осигурени от централния бюджет, са със 17 милиона лева повече. Така вотът само за шест месеца е поскъпнал сериозно. А най-скъпите избори досега у нас, са тези 2 в 1 през ноември 2021 година.

Предсрочните парламентарни избори от 2 април, последните засега, са стрували близо 87.7 млн. лв. А само шест месеца по-рано, за тези на 2 октомври 2022 година, държавата е дала близо 70.5 милиона лева.

Най-скъпите избори обаче остават тези от 14 ноември 2021 година, когато наред с парламентарните, имахме и президентски в два тура. Така те ни струваха почти 123.8 милиона лева.

През 2021 година избори имаше и само няколко месеца по-рано през юли - тогава план-сметката на Министерския съвет е била за над 74 милиона лева, като в нея влязоха и допълнителни средства в размер на 11.1 милиона лева заради продължаващата епидемия.

На изборите на 4 април 2021 година, когато имахме машинно и хартиено гласуване, държавата даде над 108 милиона и 840 хиляди лева. Причината за високата сметка беше това, че бяха купени машини за гласуване - за 43 милиона лева.

Три пъти по-скъпи избори само за няколко години - през 2017 година вотът е бил близо 30 милиона лева, а сега - почти 88 милиона. По-солената сметка сега е и заради възнагражденията на избирателните комисии. Така на последните избори председател на секция получи 250 лева, а член - 190 лв. За последните две години постоянно перо е и поддръжката на машините.

"Около 13 милиона лева повече са стрували възнагражденията на членовете на секционните комисии", каза Диана Евтимова от Института за развитие на публичната среда.

Покриване на разходи на МВР, за МВнР, отиват за отпечатване на бюлетини, за информационна кампания от страна на ЦИК и разходите за нея. Оказва се, че сериозен разход е и хартиената бюлетина, макар вече да имаме и машини.

"За последните избори отпечатването на една бюлетина с всички защити от БНБ струваше 26 стотинки без ДДС, а съгласно Изборния кодекс трябва да се отпечатат и да са налични толкова бюлетини, колкото са избирателите по списък. Имаме един брак от хартиени бюлетини, който и в пари се изразява в няколко милиона лева", коментира Евтимова.

Според експерта Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обаче изборите са всъщност близо четири пъти по-скъпи от официално калкулирания бюджет. "Освен администриране на изборите, вие имате и разходи на политическите партии, те са и за мобилизиране на финансови ресурси. Ние не говорим само за купения вот, а и за различни форми, през които партиите финансират кампаниите си, които не са на светло".

Всеки втори българин няма да излезе да гласува, ако партиите в 49-ия парламент отново не съставят правителство и отидем на нови предсрочни избори. Това става ясно от социологическо допитване на "Алфа рисърч", цитирано от БНТ.

56% от запитаните са отговорили, че категорично няма да гласуват, 33% ще отидат до урните, а 11% са без мнение.

Не са оптимистични и очакванията за работата на Народното събрание - след като миналата година депутатите три дни си избираха председател, сега 57% от българите смятат, че и този парламент няма да започне работа бързо. 38% са на обратното мнение, а 3% не са отговорили.

ИЗБРАНО