ПП-ДБ: Има как България да влезе в еврозоната и Шенген и да получи шанс за ускорено и стабилно развитие

"Не можем да си позволим да чакаме повече да бъдем само пазачи на външната граница на ЕС, а навътре да ни проверяват. Не искаме и не заслужаваме да бъдем втора категория европейци", заявяват от Обединението

Снимка: ПП-ДБ

ПП-ДБ: Има как България да влезе в еврозоната и Шенген и да получи шанс за ускорено и стабилно развитие

16:51 | 29 март 2023 | Редактор : Радостина Димитрова 119 3307 Снимка: ПП-ДБ

С членството в Шенген и в еврозоната, което може да стане до година и половина, България ще завърши евроинтеграцията си ще получи шанс за ускорено и стабилно развитие. Това заявяват от ПП-ДБ.

Предсрочни избори 2023

"България отдавна е изпълнила техническите критерии за прием в Шенгенското пространство, но недоверието към върховенството на закона и високата корупция у нас са мотив някои страни-членки да са резервирани. Не можем да си позволим да чакаме повече да бъдем само пазачи на външната граница на ЕС, а навътре да ни проверяват. Не искаме и не заслужаваме да бъдем втора категория европейци", коментират от Обединението.

По думите им от присъединяването на България в шенгенското пространство ще има следните ползи:

Нашите превозвачи няма да чакат по границите с часове и дни, от което да губят конкурентно предимство, да плащат неустойки, да изтича срокът на годност на превозваната стока;
българските туристи, когато отиват на море в Гърция или пътуват в други страни няма да чакат на опашки с колите си, нито да се чувстват унизени от проверки като отделна категория европейци;
доверието в страната ще се повиши и България ще бъде възприемана като сигурно място, както останалите държави от това пространство.

Относно членството на държавата ни в еврозоната от ПП-ДБ отбелязват, че то ще завърши евроинтеграцията на страната ни.

"Колкото по-скоро приемем общата европейска валута, толкова по-бързо ще се възползваме от този трамплин за модернизация и растеж. От периферията, България ще застане в сърцето на Европа", категорични са от ПП-ДБ и открояват следните ползи от влизането на България в еврозоната:

лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса ще намалеят, защото международните рейтингови агенции ще качат с една или две стъпки кредитния рейтинг на страната ни;
по-високият кредитен рейтинг ще понижи и лихвите, които плащаме по държавния дълг. А това ще освободи ресурс за финансиране на политики за хората;
търговските банки вече няма да е нужно да поддържат толкова крупни безлихвени резерви в БНБ. Тези средства ще се освободят и банките ще могат да увеличат кредитирането, с което да се ускорят потреблението и инвестициите;
рисковете от икономически кризи у нас ще намалеят, защото финансовият и бюджетен мониторинг в еврозоната е по-сериозен от родния и защото при нужда България ще има пряк достъп до европари - от Европейския механизъм за стабилност и от Европейската централна банка.

Обединението ПП-ДБ добавя още, че страховете, които противниците на членството на България в еврозоната разпалват, са напълно несъстоятелни, защото:

Членството в еврозоната няма да увеличи инфлацията, понеже няма какво допълнително да я предизвика. Никоя държава, приела еврото не е отчела по-висока инфлация в сравнение със страните, които са запазили валутите си.
Няма да загубим суверенитет, защото паричният ни суверенитет е загубен преди четвърт век с въвеждането на валутния борд. Обратното, в еврозоната ще придобием суверенитет, защото ще имаме право на глас в определянето на паричната политика на Европейската централна банка. Колкото до носталгията по древния лев, франкът и драхма, например са доста по-древни, но оставянето им в историята не отнема национално самочувствие на французи и гърци. А еврото върху банкнотите е изписано и на кирилица.
Няма да плащаме дълговете на други държави, защото вноските ни в спасителния фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност представляват капиталови дялове и дългови вземания, по които ще получаваме дивиденти и лихви.
Държавният ни дълг няма да се увеличи - напротив, бюджетният дефицит е под мониторинг и предварителна оценка от Еврокомисията и Съвета на финансовите министри. Държавният дълг спрямо БВП на страните от еврозоната е по-нисък от този на САЩ и Обединеното кралство. А дългът на Естония и Люксембург е по-нисък дори от българския.