Министърът обясни идеята да се въведе добавка за минимални разходи за училищата, като подчерта, че тези средства няма да са свързани с капиталовите разходи, както и че няма да могат да се харчат за учителски заплати.

По думите на Клисарова, училищата са около 2500, така че ще са необходими около 2,5 милиона лева.

"Искаме тези средства да ги дадем, за да направим училищата по-независими от броя ученици. По този начин ще може да подпомогнем и малките училища, което е изключително важно", обясни образователният министър.

Министерството няма да премахне засега делегираните бюджети на училищата, както настояват от учителските синдикати, но системата за определянето им ще бъде променена и оптимизирани с корекцията от външното оценяване.

"Необходимо е обвързване на бюджетите и с качеството на обучение, а не само с броя на учениците", заяви министърът. По думите й от 4-ти до 7-ми клас има резултати от външното оценяване, които могат да се използват за определяне на кечеството.

По отношение на заплатите на учителите, Анелия Клисарова обърна внимание, че няма изработени строги правила за формиране на работната заплата и как тя е обвързана с качеството на преподаване.
"Може да има един минимум, така че да има справедливост при разпределението на средствата", изтъкна министър Клисарова.

Тя подчерта, че една от точките в програмата на правителството е връщането на достойнството на българския учител. Според нея, учителите трябва да бъдат мотивирани да останат в училище, като се повишава квалификацията им и бъдат създаденени преференциални условия, като вземане на банкови заеми или специални стипендии. По думите на Клисарова, това ще мотивира и младите хора да кандидатстват педагогика и да се реализрат в учебния процес.

Анелия Клисарова заяви, че засега частните училища няма да бъдат финансирани от държавата, но това не означава, че няма да има контрол. Според нея частните училища и университети не би трябвало да се подпомагат на брой ученици, а могат да бъдат подпомагани чрез различни програми, чрез ученическите и студентските практики.

Според нея е необходимо да се въведе минимум по отношение на материално-техническата база, като се търсят възможности това да се реализира с помощта на европейско финансиране.

Министърът изрази надежда през следващата година да се отпуснат повече средства за образование и за наука. Тя отбеляза също така, че министерството полага усилия да отстои пред Брюксел необходимостта да има оперативна програма, която е насочена именно за сектора. Според нея шансовете да има такава програма вече са над 50%.