Само частична подкрепа на новия Закон за хората с увреждания, бизнесът не отстъпва за квотите

Валери Симеонов, Бисер Петков и представители на синдикатите и работодателите обобщиха резултатите от тристранката

13:48 | 16 октомври 2018 | Редактор : Калина Петрова 26 2885 Снимка: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) подкрепи частично проекта на Закон за хората с увреждания. От подкрепа се въздържаха всички работодатели и КТ "Подкрепа". Единствено КНСБ подкрепи законодателното предложение.

В законопроекта се регламентира основно искане на протестиращите майки на деца с увреждания - индивидуалната оценка, която ще е с по-голяма тежест.

От януари интеграционните добавки се заменят с месечни помощи, обвързани с линията на бедност и диференцирани според степента на увреждане.

Виж още Тристранният съвет обсъжда проекта на Закон за хората с увреждания

Резултатите от заседанието обобщиха пред журналисти вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС, социалният министър Бисер Петков и представители на синдикатите и работодателите.

Всички участници в заседанието са на мнение, че законопроектът е правен под безпрецедентен натиск и с ненужно напрежение. Валери Симеонов отбеляза, че в закона има сериозни пропуски, тъй като е правен под натиск. Той обаче благодари на екипа на социалния министър за тежката и отговорна работа, която е свършил.

Бисер Петков изрази удовлетворение, че законопроектът след много работа и напрежение е стигнал до НСТС .

Работодателите отново възразиха остро срещу квотите за наемане на хора с увреждания, заложеното в проекта на Закон за хората с увреждания.

Работодателите отхвърлят въвеждането на задължителни квоти за наемане на хора с увреждания в предприятия с над 50 работници, както и плащането на компенсационна такса, ако квотата не е изпълнена.

Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара налагането на такава такса противоречи на законите у нас:

"Така наречената "компенсационна такса" е практически уреждане на данък в пълно противоречие с управленската програма на правителството, с обещанията, които са давани преди изборите, разбира се. Неясно е защо точно използваме термина такса. Таксата противоречи и на Закона за държавните такси. Нито се предоставя услуга, нито се извършва някаква дейност. Всичкото това са въпросителни, на които не виждаме отговор нито в мотивите, нито в оценката на въздействие".

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал подчерта, че това не е начин за насърчаване на заетостта: "Може би този закон ще реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания. Работата беше много интензивна, напрегната, тя се извършваше под, нека да го кажем направо, безпрецедентен натиск, в резултат на което много често популизмът преобладаваше пред експертните решения".

Вицепремиерът Валери Симеонов и омбудсманът Мая Манолова влязоха в словесен сблъсък по темата за въвеждане на квоти за бизнеса за наемане на хора с увреждания. Към идеята резерви имат и от КТ "Подкрепа".

Този закон можеше да е по-добър, но можеше и да е много по-лош, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Той посочи, че средата, в която се е писал, е била среда на истерии, на желание на внимание за камерите , на съмнителна компетентност, на егоизъм и на борба за пари , колкото и да не се признава. Ваня Григорова от синдиката посочи, че участниците в работната група по законопроекта са се борели да се минимизират вредите, вместо да се отива към напредък. Тя отбеляза, че благодарение на КТ "Подкрепа" се запазва защитата от уволнение на хора с увреждания. Според нея е съмнително дали квотите ще дадат резултат, заради многото хипотези на неизпълнение и алтернативни методи за изпълнение на квотите. Димитър Манолов смята, че много работодатели ще предпочетат да внесат компенсационната вноска от 30 процента вместо да назначат човек с увреждане.

Пред социалните партньори Мая Манолова обясни, че въвеждането на квоти и санкции за неизпълнение може да бъде избегнато от бизнеса с алтернативни мерки. "Тогава, когато имате възможност, да ползвате услуги или продукции, които се предоставят от предприятия, в които са ангажирани хора с увреждания", заяви омбудсманът.

Манолова беше прекъсната от Симеонов, който каза:" Г-жо Манолова, не отчитайте работодателите кое е полезно и кое не е за тях. Аз, например, не мога да разбера какво такова огромно доверие имате в Бюрото по труда".

Въвеждането на квотите и според президента на КТ "Подкрепа" няма да реши проблема. Димитър Манолов каза: "Твърде много са хората, които ще предпочетат 30% от минималната работна заплата и да си спестят това главоболие." Манолов се обърна и към омбудсмана Манолова и поиска подкрепа за кампания срещу нощния труд: "Тези дни ще напечатам фланелки с надпис "Нощният труд ни убива" и много ще ми се иска, когато тръгнем да се занимаваме с това как се заплаща нощния труд, как се полага, и на нас да ни бъде обърнато достатъчно внимание".

За КНСБ най-важното, което се прави със законопроекта, е да стане ясно, че отговорността по политиките за хората с увреждания не е само на социалното министерство, а на всички министерства и общини, каза Ася Гонева от синдиката. Тя допълни, че по време на заседанието на НСТС много се е говорело за квотите за работодатели, но най-важното е достъпната среда, за да могат хората да отидат на работа. Гонева отрече необходимостта от приемане на Закон за личната помощ.

Законопроектът утре ще постъпи в Министерския съвет. В последните няколко месеца много интензивно се работеше. Нашето усилие беше да балансираме различните интереси на различните групи хора с увреждания. Днес той получи частична подкрепа от членове на тристранния съвет. Обсъждането продължава в следващите фази и целта е той да бъде приет до края на тази година, заяви министър Петков.

ИЗБРАНО