Това каза на брифинг министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, след като на правителственото заседание премиерът Бойко Борисов разпореди на всички министри да се срещнат с Румен Радев и да му дадат информация за големите обществени поръчки. Причина за това станаха критиките на държавния глава, че страната се управлява на тъмно и за да има прозрачност трябва да бъдат "включени прожекторите".

„Беше цитиран и Гьоте (президентът припомни думите му "Светлина, повече светлина" - б.р.), но той казва, че там, където има много светлина, се появяват и много сенки. Бъдете сигурни, че ние сме от светлата, а не от тъмната страна в случая, тъй като отдавна сме на сцената. Ще се изразя образно - дори и тунелите започнаха да стават светли. Две от темите в компетенциите на МРРБ засегна президентът. Едната от тях е санирането, а другата – пътното строителство.
Ще призова на среща с президента, ако той ни удостои с такава, да бъде осветлена и ясно и категорично да бъде заявена позиция така, както и колегите от БСП, критикувайки вече три години програмата, така и от него, програмата трябва ли да я има, или трябва да бъде спряна“, каза още Нанков, цитиран от "Фокус".

Той подчерта, че трябва да се разбере точната им позиция, за да може министерството да предприеме действия.

„Може би ще приемем част от аргументите и евентуално трябва да дебатираме за нейното бъдеще, но да знаем точно какви са – критика с конкретни предложения или просто критика заради самата критика. Появи се една нотка да противопоставим политиката по саниране на газификацията с публичен ресурс на частните домове. Това е една доста опасна тема. Бих призовал компетентния екип на президента Радев да бъде така добър да направи подобен сравнителен анализ между ползите между програмата за саниране и между газификацията. Това произлезе като съждение думите му“, изтъкна регионалният министър.

Самият Борисов заяви, че са запоачнали санирането с една единствена цел - "тъй като в следващите 5-10, 15 години цели жилищни комплекси ще излезнат на практика от употреба, ще станат опасни и ДНСК трябва да ги затвори".

"Още вчера изпратихме на президента книгата "Пътищата в България". Там има информация за всички възложени и изпълнени пътища. Отделно направих сравнителен анализ, по който се възлага строежа на магистралите у нас и в Европа. В България средната цена на възлагане на километър магистрала е 3.1 млн. евро и е най-ниска в цяла Европа. В Македония и Сърбия цената е 5.5 млн. евро на километър, в Гърция - 6.8 млн.евро, Румъния - 5 млн.евро. Най-скъпата магистрала, и то в пъти, е магистрала "Люлин", възложена през 2006 година, на стойност 8,1 млн.евро на километър при средна 3,0 млн. евро за всички останали. На магистрала Тракия" има участъци, които струват 1,5 млн. евро на километър", каза още Нанков.

Министърът на икономиката Емил Караниколов пък обеща пълна информация какво е направило правителството и приходните агенции, значението на приемането на антикорупционния закон и на закона за концесиите. По думите му те се приемат изключително добре от всички инвеститори - тези в България и тези, които тепърва ще идват.

Президентът ще бъде уведомен, че кредитните агенции миналата година на два пъти вдигнаха кредитния рейтинг на България и за това, че от 31 сертифицирани проекта по Закона за инвестициите, 15 са във високотехнологичния сектор. Ще бъде информиран, че вече има 11 меморандума за създаване на индустриални зони и инвеститорите вече не гледат само към София, Пловдив и Стара Загора, а се насочват и към Северозападна България. Президентът ще бъде информиран и за икономическия растеж и за растежа на работната заплата", каза още той Караниколов.

Министър на образованието Красимир Вълчев изтъкна, че днес МС е приел национални програми за училищното и предучилищното образование, които кореспондират с думите на президента.

"Готови сме да му обясним целия микс от политики, които министерството провежда. Радвам се на тази негова ангажираност за увеличаване на инвестициите в сектора", добави той.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева пък каза:

"Не чух критики от президента по отношение на самата позиция, така че призовавам да мислим за бързата реакция на държавата, а не удължаване до безкрайност вземането на решенията. Ще искаме среща за изясняване на начините на координация с президента, но само когато се налага. В спешни случаи е по-важно да имаме бързи реакции".