Бившият министър на отбраната и на външните работи Николай Младенов смята, че България има нужда от изцяло нова Конституция, политикът пък Петър Берон е за промяна на малко неща в нея. 

"Искането за нова Конституция е закъсняло. То трябваше да бъде направено доста отдавна, защото България има нужда не само от поправки, а от изцяло нова Конституция. Това може да се случи с Велико народно събрание".

Това каза в "Тази сутрин" по bTV Николай Младенов, бивш министър на отбраната, а след това и на външните работи в първия кабинет "Борисов". От 2015 г. насам той е специален координатор за Близкоизточния мирен процес на генералния секретар на ООН.

"Настоящата ни Конституция е писана в съвсем различен исторически период. България сега е член на ЕС, след няколко години ще приеме еврото. Имаме нужда от сериозен обществен дебат, който да предложи на българското общество цялостна промяна на Конституция на България", коментира Младенов.

Според него не може с лекота да се отхвърлят идеи относно това как да бъде променена или по какъв начин да бъде приета.

"Хората излязоха по улиците с искания за промяна, а тя може да се случи, ако спокойно погледнем върху това какво трябва да бъде променено. Списъкът на нещата, които трябва да бъдат променени, е дълъг. Трябва да има спокоен дебат, който трябва да се случи в обществото ни", на мнение е Николай Младенов.

По думите му всяка политическа партия оттук нататък трябва да формулира своя проект, да го представи пред хората и да го защити.

Според Младенов идеята да се намали броят на депутатите е много добра.

"Време е в българското общество обаче да бъде обсъдена една друга тема, която до този момент не е отразена, а именно дали нямаме нужда от двукамерен парламент. Ако търсим добри гаранции за прозрачност, има други модели, които трябва да бъдат разгледани", каза още бившият министър на отбраната.

Петър Берон

Снимка: bTV

"Това, което ще се направи - Велико народно събрание, би трябвало да бъде последното и както много хора смятат - да се премахне от Конституцията тази част, която се отнася до ВНС, тъй като с голямо мнозинство могат да се решават въпросите и от обикновено", коментира от своя страна д-р Петър Берон, депутат в последното проведено Велико народно събрание. Според него много малко неща са за промяна в Конституцията, дори и главата, която касае съдебната власт.

"В нея повечето неща са съвсем приемливи. Ако трябва да се промени нещо, то може да се направи наистина от ВНС", коментира Берон.

Според него броят на депутатите може да се намали малко - около 200, но не да бъдат чак 120.

Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата поред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 г., с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а после Царство България.

Следват двете социалистически конституции, приети през 1947 и 1971 г. С тях се въвежда и утвърждава водещата роля на БКП и се създава Държавен съвет.

След демократичните промените през 1989 г. се приема и Конституцията от 1991 г. Тя превръща България в демократична парламентарна република, но и често е критикувана заради недостатъци в глава "Съдебна власт". От тогава до днес е редактирана шест пъти - четири от тях точно в областта на правосъдието.

Седмото Велико народно събрание, избрано през 1990 г., работи точно една година над Конституцията и то в условията на исторически протести - кулминацията е Палежът на партийния дом. За да се приеме нова, пета поред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико народно събрание.