Отношенията с Република Северна Македония се усложниха съществено след приемането на европейското предложение, което определя точния алгоритъм за това какво трябва да се извърши от властите в Скопие, за да получат възможност да започнат реални преговори за членство в Европейския съюз. Очевидно ангажиментите, които те сами поеха с гласуването в техния парламент на европейското предложение, създават сериозни проблеми в Скопие, отбеляза в предаването "Панорама" по БНТ служебният министър на външните работи Николай Милков. Той припомни, че това решение е гласувано и от българския парламент, както и в държавите от Европейския съюз.

"В Скопие трябва да вземат сложни решения, близки до катарзис, ситуацията наистина е сложна. Ние не желаем да усложняваме отношенията допълнително, но няма как и да не реагираме на ситуации, които са свързани с проблеми за правата на гражданите, които имат българско самосъзнание в Република Северна Македония, на прояви на открита агресия, на стрелби и подпалвания", каза министърът.

Според него най-сериозният проблем е, че от една страна имаме интерес да се борим, да защитаваме правата на гражданите, които имат българско самосъзнание, а от друга страна имаме също важен приоритет - членството на Република Северна Македония в Европейския съюз. Висшият пилотаж в момента е съчетаването на тези два приоритета, отбеляза Николай Милков.

Той посочи, че това, което трябва да направим, е да реализираме по възможност и двете. Според него отстъпление от правата на българите, отстъпление от това да се борим с езика на омразата, да се борим с дискриминацията, не е възможно, защото това е отстъпление от принципи и от ценности.

Министърът на външните работи коментира още, че година и два месеца след началото на военните действия в Украйна въпросът на чия страна е България звучи наистина стряскащо. "Дилема няма, България е на страната на 141 държави, които в Общото събрание на ООН гласуваха резолюция в този смисъл. За това да бъдат против гласуваха седем държави - Русия и Беларус, Корейската народнодемократична република, Никарагуа, Еритрея, Мали и Сирия", каза Николай Милков. Той подчерта, че България няма как да бъде част от тези държави. Простият отговор е, че България е на страната на международното право и международния правов ред, заяви министърът на външните работи.

България подкрепя териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници и тази позиция е заявявана десетки пъти от най-високо равнище, подчерта той.

"Аз смятам, че Министерството на външните работи (МВнР) изразява национална позиция в този смисъл, макар че, ако човек наблюдава вътрешния дебат у нас, даже не толкова междупартиен, колкото дебатът, който протича в различни медии, може би това би му дало основание да се запита на чия страна е България.

Очевидно е, че редица външнополитически аргументи се използват за вътрешни цели. В този смисъл позицията на България е атакувана от всички страни", отбеляза министър Николай Милков.

Той обясни, че МВнР не е смятало да реагира на изявлението на руския посланик Елеонора Митрофанова. Милков отбеляза, че изявлението е направено в една медия, която няма голямо покритие. "Всъщност искахме да видим дали ще има широк отзвук на това изявление. Ако не беше постигнат такъв отзвук, може би нямаше смисъл да "рекламираме", защото това щеше да направи всъщност темата национална. Заради това имаше известно забавяне в нашата реакция. Бяхме готови с позиция още в петък, но реагирахме в понеделник поради това, че изявлението беше подхванато от други медии, темата наистина стана национална", обясни министърът на външните работи.

България подкрепя активно Украйна, нека да говорим еднозначно. Всъщност, ние винаги получаваме благодарности не само от нашите партньори, но и от самата Украйна за помощта, за позицията ни, за подкрепата, заяви той. Николай Милков посочи, че общата помощ на България към момента възлиза на повече от 250 млн. евро, съпоставено с брутния вътрешен продукт на нашата страна (БВП). По думите му ние се намираме на шесто място в света по отношение на помощта, която се предоставя. На първо място са трите Балтийски републики, следвани от Полша, САЩ и България.

Министърът на външните работи заяви още, че не може да интерпретира условието за контрола на главния прокурор, което е поставено на България за влизането ни в Шенген. "Аз не мога да го интерпретирам. Да го интерпретират юристи, Конституционен съд, Народно събрание", каза той. Николай Милков подчерта, че това е позицията на Нидерландия и редица други държави членки в Европейския съюз.

Той коментира и назначението на посланици от служебното правителство. "В Закона за дипломатическата служба е записано, че тя работи на принципа на ротацията. Ако служебни правителства не бяха назначавали посланици, както това сега се случва, последното редовно правителство не назначи посланици, последната ротация, която щеше да бъде към момента, щеше да бъде такава отпреди две години", обясни министър Николай Милков. "Това е изключително голямо закъснение. В продължение на година и месец ние нямаме посланик в НАТО в условията на война, която се води много близо до нашите граници", каза той.

Според него хората, които са предложени на президента от страна на правителството, са това, с което в МВнР разполагат. Списъкът щеше да е много подобен, ако не и същият, ако редовно правителство беше правило тези предложения, смята Милков.

"Президентът ще вземе решението кога точно би следвало аз да замина като посланик в НАТО, в зависимост от това ще бъде взето и решението дали трябва да бъде назначен нов служебен министър на външните работи. Логиката на едно такова назначение е, че то е спешно", каза министърът на външните работи.