На практика процедурата по налагане на запор ще се задейства, след като едно лице е привлечено като обвиняем за някое от изброените в законопроекта престъпления, предаде БГНЕС. Сред тях са тероризъм, участие в организирана престъпна група, отвличане, склоняване към проституция, трафик на хора, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, неизгодна сделка, наркотици, укрити данъци.

Реално, ако обвинението е налице, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще може да започне проверка как е придобито имуществото.
Ако от проверката се съберат достатъчно данни, че има несъответствието между нетния доход и имуществото на физическо лице или на юридическо лице е над 250 000 лв. за целия проверяван период от 10 години, то комисията може да внесе в съда искане за обезпечение.
Тогава съдът може да наложи няколко различни обезпечителни мерки, сред които възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи, вземания, ценни книжа и дялове от търговско дружество.

Представители на НАП казаха, че според текстовете, агенцията трябва да извършва несвойствени дейности като предявяване на искове в съда и процедурите на отнемане, предаде БНР.

От НАП казаха още, че отнемането на имуществото не носи печалба на държавата, защото върху имотите често тежат ипотеки и кредити. Така държавата ще придобива пасив, а не актив, заявиха от агенцията и настояха законодателите да помислят по този въпрос.

Председателят на комисията Анастас Анастасов увери, че между четенията тези въпроси ще бъдат взети под внимание. Никой не иска да купи къщата на Митьо Очите, макар и да е обявена за продажба, даде пример Анастасов.

От БСП отново припомниха, че механизмът за конфискация може да бъде използван за репресия, както и за разправа между икономически субекти.
Според Михаил Миков и сегашни текстове от различни закони предвиждат отнемания.

Крайно време е да се поиска справка за тия 20 години по колко пъти и по колко дела, когато се предвижда санкция "отнемане на имущество", тя е поискана от прокуратурата и тогава да поставим въпроса защо прокуратурата не се е възползвала от това право, заяви депутатът, цитиран от БГНЕС.
"Притеснява ме начинът на приложението на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, конфликтът му с Наказателния кодекс, конфликтът му с другите закони, по които има предвидени отнемания. Най-много ме притеснява бездействието на прокуратурата и съда, който не налага санкциите конфискации при извършени престъпления, та трябва да създаваме някаква друга машина", каза още червеният депутат.

Според него една голяма част от депутатите ще приемат този законопроект по чисто популистки причини и във връзка с предстоящия доклад на ЕК. "Този закон ще даде възможности за натиск, за злоупотреба с права, за играчи, които ще се откупят", коментира още Миков.
"Смешно е да проучваме при терориста разликите между доходите и имуществото. Осъдете го и му конфискувайте имуществото, няма нужда да проучвате доходите му и да се чудите с какво да осмислите живота си", призова той.

Законът за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, без съдебно решение, ще бъде приет, въпреки че и в Европа не го харесват, категоричен бе премиерът Бойко Борисов миналия октомври.

В последния доклад на Европейската комисия от юли беше отправена препоръка спешно да бъде прието законодателство за конфискация на незаконно придобитото имущество въпреки връщането на закона от парламента. Дни преди това, въпреки мнозинството на ГЕРБ и поддържащите ги депутати, Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
В него се предвиждаше процедура по отнемане на имущество без влязла в сила присъда, когато гражданин не може да докаже доходите си. Допустимият праг на разминаване между приходи и имущество се равняваше на 400 минимални работни заплати.