Проектът предвижда да се проверяват имуществото и произходът на средствата за покупката му в рамките на определен период - в течение на 10-годишен давностен срок. По сега действащия закон тази давност е 25 г.
Това означава, че ако проектозаконът бъде приет, ще бъде узаконено престъпното имущество, придобито преди 2002 г.

Според мотивите на вносителите, целта на проекта е "да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите".

Преди дни правосъдният министър Диана Ковачева представи подробности от проекта с обещанието, че законът ще е насочен срещу организираната престъпност и няма да засяга обикновените хора. 

Депутати от мнозинството обясниха вчера, че административните нарушения няма да бъдат основание за започване на процедура по отнемане на имущество. Това е една от основните разлики между новия и отхвърления законопроект. Възможността да се задейства законът при всяко административно наказание бе остро критикувана от цялата юридическа гилдия, припомня "Сега".

Проверките ще започват при повдигане на обвинение, каза Ковачева. Според проекта процедурата по отнемане ще се задейства само при образувани наказателни дела по обвинения за определени престъпления. Сред тях са тероризъм, участие в организирана престъпна група, отвличане, склоняване към проституция, трафик на хора, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, неизгодна сделка, наркотици, укрити данъци и др.

Няма да се чака обаче наказателните дела да приключат, за да се конфискува имуществото. Процедурата ще се задейства при несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период - 10 г. назад.

Законопроектът предвижда и създаването на нова комисия за отнемане на имуществото, която ще има право само на един 5-годишен мандат.

Комисията е просто адвокат на държавата; ако прокуратурата си свърши работата, действаме и ние, затова казвам, че сме зависими от прокуратурата. Това заяви по БНР председателят на настоящата комисия Тодор Коларов.