Конституцията не посочва срок на президента за подписване на указа за освобождаване и назначаване на министри, нито пък той може да бъде принуден да направи едното или другото. Това заяви в студиото на Нова телевизия доц. Наталия Киселова по повод поисканите смени на двама от министрите от страна на служебния премиер Димитър Главчев.

"Няма как президентът да бъде принуден да смени министър", категорична е юристката. И обясни, че Конституцията не ни казва дали има срок Румен Радев да се произнесе с указ.

"Според мен срок няма. Очаквах, че тази рокада е съгласувана предварително с президента, но след като днес няма указ, това означава, че министър-председателят прави предложението на своя глава", коментира конституционалистът. Тя обясни, че няма как да бъдат сменени министри без президентски указ, тъй като държавният глава в случая на служебно правителство е органът, който назначава и освобождава.

Конституционалистът не изключи да последват още персонални промени в състава на служебното правителство след тези на външния и на земеделския министър.

"И към дата 9 юни да се окажем със съвсем различен кабинет от този, който положи клетва", прогнозира доц. Киселова пред Нова телевизия.

Според нея е редно президентът да поиска обяснение за осъществените рокади, защото той е този, който назначава и отстранява служебните министри с указ.

"Президентът категорично се дистанцира от това правителство още предварително, преди да има нишан кои ще бъдат хората, и е редно да се каже пред обществото защо си тръгват двамата", коментира тя.

По думите й, дали ще има смени на министри, е решение на министър-председателя, "но начинът, по който се прави, показва, че ГЕРБ не иска да гледа отстрани как действа служебното правителство, а иска да има вътре свой човек".

По повод смяната на външния министър Стефан Димитров със зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов, конституционалистът смята, че по-удачният вариант е на поста да застане човек, който не е обвързан с партия.

"По-добре би било да има министър извън партиите в момента, за да не се политизират изборите в чужбина. Такава беше философията на служебното правителство до миналата година, но промените в Конституцията доведоха до това да бъде изваден президентът", коментира юристът. "Досега винаги президентът е носел отговорност за хората в служебното правителство от 1993 г., докато сега за първи път беше възложено на висше длъжностно лице, което е извън реалната политика", направи тя паралела със ситуацията преди конституционните промени. 

Според нея в момента това, на което сме свидетели, е част от политическата криза, в която живеем от 2020 г.

"И тя продължава като болест с различни прояви на симптоми. Ту пациентът, тоест демокрацията, се подобрява, ту се влошава, вдига висока температура и ляга на легло", коментира доц. Наталия Киселова.