Ветото подкрепиха 40 депутати /БСП и "Воля"/, против бяха - 129/ ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС/. Държавният глава наложи вето на три параграфа от  Преходните и заключителните разпоредби на закона с указ от 21 февруари 2018 година.

Според вносителите целта на закона е да се попречи за вторичното разграбване на КТБ, а според президента - със задна дата се обезсилват всички сделки като цесии и прихващания по време на специалния надзор в банката преди обявяването й в несъстоятелност.

Сред мотивите си авторите са посочили и попълване на масата на несъстоятелността на банката с 1,4 млрд. лв. "Ако това не се е случило, когато банката беше обявена в несъстоятелност, как сега, три години и половина по-късно, ще стане", възрази Тодор Байчев от БСП.

Препотвърдените днес от НС изменения дават възможност за ретроактивно, обратно действие, на норми, за да бъдат обявени за нищожни редица цесии, при които вложителят се е споразумял с длъжника на банката, който е кухо дружество, и последният е поел неговото вземане, без обаче да е платил.

Според законодателите "недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество - парични средства или актив, съразмерно на прехвърленото вземане".

Хамид Хамид отбеляза, че държавният глава като цяло подкрепя целта на законопроекта, но посочва, че тя трябва да се постигне с конституционносъобразни средства. ДПС обаче счита, че предложените от тях разпоредби отговарят както на основния закон на държавата, така и на закона за нормативните актове, който описва случаите на ретроактивно действие.

Малко преди това
Йордан Цонев от ДПС съобщи, че е получено писмо от министерството на финансите за заведените дела по казуса КТБ и сумата, която се търси е над 1 милиард лева. но в същото време не потвърди, че е реално тази сума наистина да бъде върната във фалиралата банка.