Днешната власт в България създава допълнителна тревожност и грижи, а в страната проблемите не се решават, както и кризите не се преодоляват. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ от Джебел.

"Защитавайки демокрацията и имайки нашата мисия да пазим целостта на нашата родина България, да сме пазители на мира, демокрацията, сигурността на гражданите и стабилността на държавата, ние от тази трибуна трябва да заявим на много висок глас, че сме готови за предсрочни парламентарни избори", каза в Джебел лидерът на ДПС.

Той бе в родопския град, за да участва в тържествата по случай Деня на града - 19 май. Пред хилядите гости и жители от трибуната Карадайъ подчерта, че България има нужда от евроатлантическо правителство, българските граждани имат нужда от ясна посока и поведение на властта, българският бизнес - също.

"Има една власт, която не може да говори вътре в себе си, със своите партньори, камо ли да има комуникация между власт и опозиция, което е задължително в такива трудни и кризисни времена. За това ние и по време на Рамазана дадохме своята посока", допълни Мустафа Карадайъ.

По думите му живеем в сложна ситуация, в която ежедневно трябва да бъдат защитавани и отстоявани мирът и демокрацията. "За нас е ясно, че те не са веднъж завинаги давност, а ценност, за която трябва да се борим", каза още лидерът на ДПС.

Снимка: БТА

Сред гостите на тържествата в Джебел бяха също посланикът на Турция у нас Айлин Секизкьок, генералният консул на Република Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю, заместник-председателят на Народното събрание Мукаддес Налбант, народни представители от българския парламент, както и такива от турския Меджлис, областният управител на Кърджали Даниел Делчев, ръководството на ДПС, председатели на изселнически организации, кметове на побратимени общини.

Снимка: БТА

Денят на Джебел се отбелязва на 19 май с решение на Общинския съвет от 30 март 1998 г., като годишнина от митинга през 1989 г. на площада в Джебел, където български мюсюлмани издигат лозунги с искане да им се върнат турските имена, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Това, според съобщението, е първият протест срещу смяната на имената на българските мюсюлмани - т. нар. възродителен процес, който започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на 20-и век.