Любомир Кючуков пред Dir.bg: Не малките страни, а тандемът Франция-Германия спечели при преговорите

"Шпиценкандидатите защитаваха политики, а сега остава голямата въпросителна каква ще бъде посоката на Урсула фон дер Лайен", смята международният експерт

Снимка: Pogled.info

Любомир Кючуков пред Dir.bg: Не малките страни, а тандемът Франция-Германия спечели при преговорите

12:15 | 4 юли 2019 | Автор : Калина Петрова 32 4808 Снимка: Pogled.info

В Европа не се очертава по-динамична перспектива и промяна след определяне на водещите позиции в институциите. Печеливш е тандемът Франция-Германия, но не и по-малките страни. Действително, като че ли най-сериозният проблем при тези номинации беше точно отстъплението от опита да се доближат изборите до гражданите. Урсула фон дер Лайен има профила на немски секторен политик и няма засега яснота как би изглеждала в един по-широк контекст. Отказът на Сергей Станишев да приеме номинацията на председател на ЕП бе логичен, ПЕС се нуждае от него, заяви в интервю за Dir.bg директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Европейски избори 2019

- Г-н Кючуков, Източна Европа остава без представители на високите постове в ЕС, какъв знак е това?

- Действително няма представители не просто на Югоизточна Европа, а на Източна Европа като цяло. Аз бих поставил в този въпрос в съотношението печеливши и губещи при избора на ръководни постове на европейските институции. Източна Европа е една от губещите при тези избори, но има и по-съществени загуби - на първо място това е промяната. Това, което се случи на практика, до голяма степен не очертава добри перспективи за една по-динамична промяна и реформа в рамките на ЕС. Вторият губещ - това е опитът за доближаване на процесите до гражданите. Това, което беше идеята чрез предлагане на водещи кандидати на отделните политически семейства, на практика беше дискридитирано и отхвърлено.

От друга страна определено имаме печеливши и това на първо място е статуквото, защото най-вече през призмата на избора на кандидат за председател на Европейската комисия, нещата изглеждат точно по този начин. Сред печелившите безспорно са либералите под новото си име "Обнови Европа", те получиха поста председател на Съвета на ЕС. Сред печелившите е също тандемът Германия-Франция. Именно като тандем, защото в крайна сметка се оказа, че френско-немския консенсус, който по принцип е задължителен, за да може ЕС действително да върви напред, се оказа и самодостатъчен, което пък от друга страна означава, че в много по-малка степен са отчетени мненията на други страни.

Аз бих отделил и още две групи: тази на неспечелилите, като на първо място сред тях безспорно са "Зелените", защото не бе отразено нарасналото им влияние на изборите за Европейски парламент - те не получиха позиции в европейските институции. На второ място сред неспечелилите бих поставил и Партията на европейските социалисти, защото те не можаха да отстоят видимо най-добрата кандидатура за председател на ЕК, говоря за тази на Франс Тимерманс.

Има и незагубили. Сред тях е ЕНП, въпреки че тя има значително по-малко депутати в ЕП, въпреки че на практика се раздели с позицията председател на Съвета на ЕС, тя запази доминиращите си позиции в европейските институции като цяло.

Така че, връщайки се обратно на Източна Европа, в лицето на Вишеград и Прибалтика, те успяха да блокират кандидатурата на Франс Тимерманс, но не успяха да предложат алтернативи.

- Българските евродепутати изразиха мнение, че като че ли е бил подменен вотът на избирателите. Отделно от това бе завъртяно и името на Сергей Станишев за председател на ЕП, но той отказа поста в името на ПЕС. Партията също не е особено съгласна с пакета, който бе наложен. Как ще коментирате?

- Резултатите определено не са вдъхновяващи и това между другото със сигурност ще се отрази при гласуване на кандидатурата на г-жа Урсула фон дер Лайен. Аз въпреки всичко очаквам тя да бъде гласувана в ЕП, да получи необходимото мнозинство, но при гласуването едва ли ще има особен възторг сред евродепутатите. Относно номинацията на Сергей Станишев трябва да се има предвид, че той я получи в качеството му на председател на Партията на европейските социалисти, а не в качеството му на български депутат - въпреки че чрез тази номинация се търсеше баланса по отношение на Източна Европа. За мен отказът на Станишев да се кандидатира е не просто логичен, той в известна степен е дори задължителен именно от позицията му на председател на ПЕС. Защото определено за ПЕС резултатите не носят удоволетворение, има много работа, която ПЕС трябва да извърши както в рамките на собствените си редици, така и в Европейския парламент и съчетаването в една фигура на ръководител на ПЕС и ръководител на ЕП би затруднило много преосмислянето на ситуацията в момента.

Действително, като че ли най-сериозният проблем при тези номинации беше точно отстъплението от опита да се доближат изборите до гражданите, те да гласуват на база на заявени личности, така наречените шпиценкандидати. И още по-важно - след дебат по политики. Защото в крайна сметка заемането на тези позиции е преди всичко въпрос на политики, а сега е изключително важна посоката, в която ще тръгне ЕС. А това, което отсъства в момента, е именно яснотата по този въпрос. Докато и Манфред Вебер, кандидат на ЕНП, и Франс Тимерманс, като кандидат на ПЕС, и всички останали водещи кандидати защитаваха политики, сега остава голямата въпросителна какви политики ще води оттук-нататък Урсула фон дер Лайен. Логично е да се очаква тя да се съобразява с позициите на ЕНП и на Германия, но тя няма достатъчно ясен общоевропейски профил. Фон Лайен има облика на немски секторен политик и няма яснота как би изглеждала в един по-широк контекст: общоевропейски като обхват и многопрофилен като съдържание, включително през призмата на понятие като визия за Европа и лидерство - качества, които са необходими за тази позиция.

- Накъде тръгва все пак Европа и какви са основните изводи от тези избори?

- След този избор остават въпросителните накъде ще тръгне Европа. Остава до голяма степен неяснотата. Най-близко като че ли до ума е, че ще има една висока степен на приемственост, т.е. на съхраняване както на досегашните подходи и в не по-малка степен и на сегашните проблеми. Този избор прехвърли на практика решението от полето на политическите партии и на политическите идеи, в полето на държавните ръководители и националните интереси. В този смисъл самият механизъм на избор е крачка встрани от утвържадаване на общоевропейски подходи, не обещава съществени реформи в Съюза и до голяма степен ще потвърди обвиненията в отдалечаване на европейските институции от европейските граждани.

ИЗБРАНО