Любомир Кючуков пред Dir.bg: Изгонване на Митрофанова означава други да разговарят от наше име с Русия

"Подобен нонсенс цели партийна приватизация на националната солидарност към Украйна. Външната политика е твърде сериозно нещо, за да се превръща за писта за надпревара - кой по-бързо и кой по-остро да осъди Кремъл", анализира дипломатът от кариерата и бивш зам.-министър на външните работи

Любомир Кючуков пред Dir.bg: Изгонване на Митрофанова означава други да разговарят от наше име с Русия

15:27 | 6 април 2022 | Автор : Калина Петрова 403 25155

Очакванията на премиера Кирил Петков, че привикването на българския посланик от Москва ще доведе до реципрочен отговор на Русия и отзоваване на Елеонора Митрофанова, не се оправдават. След като от Кремъл не показват наченки за подобно решение, днес вицепремиерът Асен Василев загатна, че до края на деня правителството може да излезе с обща позиция срещу посланик Митрофанова.

Избрано

Кой какво печели и губи от дипломатическото напрежение с Русия и до какво може да доведе то?

За отговор на този и други въпроси потърсихме Любомир Кючуков - дипломат от кариерата, бивш заместник-министър на външните работи и посланик в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения.

- Г-н Кючуков, как ще коментирате възникналото напрежение с руското посолство? От парламентарната трибуна днес групата на "Демократична Бълагрия" поиска посланик Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата.

- Това е част от цялостното напрежение между Европа и Русия, между широкия Запад, включително България, и Русия. Като следва да се подчертае, че някои изказвания на посланик Митрофанова са, меко казано, неприемливи. Когато стигнем до конкретната реакция, трябва да се има предвид, че призивите за изгонване на посланик Митрофанова са по-скоро опит за трупане на вътрешнополитически, на партийни дивиденти за сметка на външната политика. Външната политика е нещо твърде сериозно, за да се превръща за писта за надпревара - кой по-бързо и кой по-остро да осъди Русия. И това, което подобни инициативи целят, е своеобразен стремеж, бих казал, за партийна приватизация на националната солидарност към Украйна. Изгонването на руския посланик ще означава България да се запише в списъка на страните, след Литва, които на практика официално декларират, че не желаят да водят диалог с Русия и че искат този диалог да се води от тяхно име, но от други. Защото САЩ, Германия, Франция и повечето от останалите европейски страни не гонят руските посланици именно за да запазят отворени каналите за диалог. Литва беше първата страна, която обяви руския посланик за персона нон грата, но това е много сериозна стъпка преди скъсване на дипломатически отношения.

- Какви ще бъдат последствията, ако България обяви посланик Митрофанова за персона нон грата?

- Това ще означава, че България ще предпочита други да разговарят от нейно име с Русия, а не тя самата, което за мен е нонсенс. В крайна сметка единственият възможен път за прекратяване на войната е чрез дипломацията.

- Прогонването на руски дипломати не е ли един вид компенсация заради това, че България не осигурява въоръжение за Украйна?

- Това се вписва в общата тенденция на всички страни. Трябва да се отчете, че Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не предвижда хипотезата за масово обявяване на дипломати за персона нон грата. Това е акт, насочен към отделни персони. Другото е политическа демонстрация. Когато сме свидетели на масово гонене на дипломати, това вече е политически акт в полето на дипломацията, който може да се определи като политика нон грата, т.е. нежелана политика. България и другите европейски страни декларират несъгласие с провежданата от Русия политика. Но единственият практически резултат от гоненето на дипломати е допълнително влошаване на климата и стесняване на каналите, т.е. ограничаване на възможностите за търсене на решение. Азбучно правило в дипломацията е, че колкото по-укоримо е поведението на даден посланик, толкова по-ниско е нивото., до което той трябва да има достъп в държавните институции на страната на акредитация. И според мен точно това трябва да бъде подходът към руската посланичка. Тя да бъде приемана единствено и само от референтна за Русия в съответната дирекция на Министерство на външните работи, което между другото трябва да се отнася и за всеки чужд посланик като принципна реакция, независимо дали той говори за "подлоги или гнили ябълки в България".

- Не загуби ли България от привикването на нашия посланик от Москва за консултации. Виждаме, че Русия няма намерение да предприеме подобен ход спрямо Митрофанова?

- България нищо не спечели. Извикването на посланик за консултации е едностранен акт и реакцията на другата страна е изцяло въпрос на нейното решение. Ние нямаме основание да очакваме, че задължително Русия ще извика и посланик Митрофанова за консултации. По-важно тук е, че всяка страна трябва да уважава собствените си институции. И не е редно да се изисква от премиер, президент, външен министър да коментират изказванията на чужди посланици, не е тяхна работа да влизат в публичен диалог с посланици. Превръщането на даден посланик в публична личност, в медийна звезда, независимо дали в позитивен или негативен контекст, по-скоро е израз на ниско национално самочувствие. Това, което се прави в такива случаи, е неговите контакти в страната да бъдат ограничени, а не да бъдат коментирани.

- Не поставя ли това премиерът Кирил Петков в сложно положение?

- Не е работа на премиера да коментира чужди посланици. Това е работа на Министерство на външните работи, на професионалните дипломати. Има правила как се действа в такива случаи. Когато премиер коментира посланик, това просто поставя страната в ситуация, неравнопоставена спрямо другата страна. Премиер коментира премиер, ако се налага. Президент коментира президент. Премиер не коментира посланик.

- Имало ли е друг случай, в който до такава степен да са били обтегнати отношенията ни с Русия?

- Дори и по-времето на Втората световна война България, независимо, че е част от коалицията, воюваща със СССР, запазва дипломатически отношения с Москва.

----

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Бивш заместник-министър на външните работи и посланик в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения.