Кузман Илиев за отиващата си коалиция: Взехме най-лошото от всички

Румен Радев ще опита да преговаря с "Газпром", иначе рискува по негово време да се случи най-голямата енергийна криза у нас, смята анализаторът

Снимка: "Булфото"

Кузман Илиев за отиващата си коалиция: Взехме най-лошото от всички

14:16 | 1 август 2022 | Автор : Елена Бейкова 57 8255 Снимка: "Булфото"

Часове преди разпускането на 47-ото Народно събрание и представянето на задачите и приоритетите пред новия служебен кабинет, чийто състав беше обявен днес от президента Румен Радев, поглеждаме към отиващото си коалиционно правителство, съставено след трудни преговори от четири партии и коалиции.

Как се справиха партньорите, които на момента бяха врагове, с управлението на страната в продължение на седем месеца и половина, и какво ще бъде най-голямото предизвикателство за служебното правителство, начело с Гълъб Донев - за това разговаряме с политическия и икономически анализатор Кузман Илиев.

Коя от формациите в правителството се държа най-адекватно?

- В демокрацията и в такъв тип сложна коалиция е много трудно да се каже кой и на какво е повлиял положително. Видяхме метаморфози, видяхме как Кирил Петков отказваше да прави индексацията за строителството на пътищата с размера на инфлацията, а накрая това беше внесено от неговите депутати, буквално на последната права. Видяхме хората на Слави Трифонов, които имаха достойна позиция за Македония, и в мига, в който хиляди излязоха да обиждат България, не продължиха с нея. Започнаха да искат да преговарят за кабинет.

Може би най-голямата грешка на всички нас като общество е, че гледаме само в черно-бели краски. Всеки е имал и хубави, и лоши идеи и политики, които е реализирал. Според мен най-големият проблем на това управление е, че то взе икономическата политика на БСП, с изключително щедър ляв бюджет. Взе русофобството на Кирил Петков и също взе, така да се каже на моменти изпростяването и чалгизирането на обществения дискурс на Трифонов. Не коментирам "Демократична България", защото те и да са имали някои прилични икономически предложения, влязоха в този русофобски разговор.

А можеше по-модерните партии да направят добра икономическа политика с харвардски подход - да намалят данъците, административното бреме, не в момента държавата да харчи 46 процента от брутния вътрешен продукт, като че ли сме комунистическа страна. Можеше БСП да лавира между Източния и Западния блок, които се карат, и така да ни изкара извън полето на потенциална опасност. И можеше на Слави Трифонов да му се чуе патриотичния разговор за това, че ние имаме традиции и корени.

Но според мен взехме най-лошото от всичките, въпреки че всяка от тях имаше потенциал да допринесе с нещо.

Може ли да се твърди, че доставките на газ са разделителна линия в българската политика?

- Голямата разделителна линия в българската политика е ценностна - аз бих я нарекъл фалшива разделителна линия, на русофили и русофоби. Оттам въпросът за газовите доставки придобива едно по-скоро ценностно звучене през призмата на русофили и русофоби, а не толкова икономическо, което е много жалко. Въпросът е изцяло икономически и геостратегически, и дори да избираш една страна въз основа на това кои харесваш повече, ти трябва да си дадеш сметка за икономическите последствия от един избор и да си готов да го направиш.

Какви лагери можем да откроим от двете страни на тази разделителна линия?

- Има хора, които симпатизират на Русия - като БСП и "Възраждане", ако бъдат вкарани в такъв обяснителен модел. И те са по-склонни да са отворени към това да има доставки на газ от Русия, и то не заради икономическа целесъобразност непременно. Обратно, "Продължаваме промяната", Демократична България, ако щете и ГЕРБ, държат да се намали т.нар руско влияние, а често то идва през икономически и енергийни показатели.

За мен правилният подход е не да се избират лагери въз основа на това, а да се види какви са реалните възможности България наистина да има колкото се може повече източници на енергоресурси, на природен газ, на нефт или на въглища. В случая имаме поне въглища, имаме и ядрена централа, вероятно можеше да имаме и още една, ако бяхме по-далновидни. Голямият въпрос е страната ни да е обезпечена откъм източници, така че наистина да може да преговаря и да смъква цената, да е в една много по-изгодна ситуация. Да се стои само на Русия, би било грешка, но да се прави ход, без да си се подсигурил, ход по спирането на договора с "Газпром", първи, най-големите ербапи, които отказаха да платят по новите механизми, за разлика от Франция, за разлика от Италия, за разлика от големите, без да си запълнил газохранилището, което между другото дава много малко от нашето потребление - около 5 до 10 процента, ако въобще може да го подкрепи. Да се направи такъв рязък ход без дългосрочни газови договори и без механизми за запълване на Фонда за енергийна сигурност по отношение на компенсация за високите цени на електрическата енергия, е безразсъдно. Не можеш дори да вървиш докрай в това си много смело начинание да се опълчиш на Русия, защото си изключително зависим и отслабваш икономически, а по този начин няма как да си сериозен играч.

Как Ви звучи заявката на премиера в оставка Кирил Петков, че можем да имаме седем кораба с природен газ през следващите седем месеца, но всичко е в ръцете на служебния кабинет?

- Бих го определил като прехвърляне на "горещия картоф" на служебното правителство. Имаше достатъчно време да се мисли за дългосрочни договори и ако има разговори със сериозни доставчици, било на втечнен газ или на други конвенционални възможности, то те да се случат във времето и ние всички, хората и бизнесът, да сме спокойни, че такива доставки би имало.

Сега в последния момент се съобщава за някакви митични седем кораба, от които един е сигурен, другото зависело от това да се организират просто логистиката и инфраструктурата, това е все едно да сте родени в Мездра, там да има ниски нива на заплащане, а да живеете на Сейшелите и да поканите съгражданите си на пищна сватба, и да им викате: Идвайте, защо не идвате? Не идваме, защото самолетният билет е няколко хиляди долара, нищо не е подготвено, няма къде да спим там. Същото е тук - говори се за някакви танкери, без да има каквато и да е логистика или инфраструктура, което е изключително безотговорно и опасно.

Успя ли Кирил Петков да отблъсне атаките на президента за хаос в енергийната политика, включително с извънредното изявление, че до няколко седмици интерконекторът с Гърция ще има акт 16?

- Това е кризисен пиар, защото това е най-голямата бомба, заложена от Петков на Радев. Не е случайно, че когато бе върнат мандата, президентът говори точно за това - че наследява един изключително зле организиран хаос в енергетиката, без яснота за доставките. Ние практически имаме сигурни само една трета от количествата, които ползваме, и то азерски газ. Между другото визитата на Кирил Петков в Азербайджан беше водевилна от гледна точка на това, че всички знаем как азерите имат над милиард кубични метра дефицит от това, което добиват и продават, тоест те купуват от руснаците и продават на нас, тоест никаква диверсификация тук не може да бъде коментирана. Реално свободни обеми няма и от Катар, и от Алжир, и откъдето и да гледате, за момента поне няма, защото ако е имало, във времето те щяха да бъдат оползотворени. Всичко е на дългосрочни договори и при специфични условия.

Румен Радев знае, че в момента е между "чука и наковалнята" - или се съгласява на предложението на Митрофанова газови доставки да има при новата схема за плащане, която очевидно Европейската комисия няма нищо против нея, щом го правят всички, или ако не го направи, да няма газ. И това да му се натрупа на него като голям енергиен шок.

Петков се опитва да прехвърли всичко в полето на президента и да каже, ето аз докарах корабите в последния момент, те не можаха да се справят с една логистика, аз съм се договорил за най-важните финални нотки, всичко е наред. Не, не е наред. Просто защото рискът пред българската индустрия е изключително голям, газовите цени на европейската борса в Холандия за една година са се вдигнали четири пъти, доставки не се знае практически дали ще има месец за месец. Всеки месец забелязваме покачване на цената с по 30, с по 50 процента, изкуствено задържани досега, те настигат реалната цена, а обещанията на Кирил Петков бяха за няколко пъти по-ниски цени.

Ще има ли разговори между служебния кабинет и Русия за възстановяване на доставките на газ?

- Може да се окаже, че Румен Радев ще подходи държавнически, а това в момента означава да спасиш българската икономика и индустрията, независимо каква ще е политическата цена. Защото Петков като много бързо ошлайфал се български политик го постави в "параграф 22". Ако Радев подходи така, че просто да започне да плаща сумите, които така и така сме готови да плащаме и да потече някакъв газ, с който да закрепим зимата, може да свърши работа, само че ще понесе политически пасив.

Аз мисля, че ще опита такъв род преговори, защото не може да си позволи политически, точно по негово време да се случи най-голямата енергийна криза в България от десетилетия. Имайте предвид, че ние сме съвременници на най-голямата глобална енергийна криза в човешката история. Това да бъдат ударени и доставките на нефт, и доставките на газ, под някаква форма и доставките на ядрено гориво, защото това прекъсване на цялата верига на доставки и разделянето на геополитически и икономически блокове е невиждано от Студената война насам. Това означава, че ще има цялостно трансформиране на всички мощности.

Не знам дали Радев може да понесе такава политическа цена и може би ще избира между по-малкото зло - да текат газовите преговори и доставките, а да бъде обвиняван и да има протести, че е "слуга" на Путин. Което на мен ми се струва безотговорно да се подхожда така към служебния кабинет в момента.

ИЗБРАНО