Калфин: Най-силният сигнал от изборите във Франция е изчезването на традиционните партии

"Големият риск при балотажа е евентуална ниска активност, когато по-крайните са мотивирани да гласуват, другите не намират смисъл да отидат до урните", предупреждава бившият външен министър

16:30 | 19 април 2022 | Автор : Калина Петрова 33 7564 Снимка: Булфото

Най-силният сигнал от изборите във Франция е изчезването на традиционните партии. Това във Франция не чертае добри перспективи, защото изчезва умерената и силна френска позиция в Европа. Това заяви в интервю за Dir.bg бившият външен министър Ивайло Калфин. Преди втория тур на сблъсъка Еманюел Макрон - Марин Льо Пен, той прогнозира, че лоша шега на настоящия президент може да изиграе ниска избирателна активност. Ивайло Калфин също твърди, че при успех на Льо Пен един от стълбовете на Европа и на европейската интеграция ще бъде силно разклатен или това вещае нестабилност в Европа.

Избрано

- Как ще коментирате първия тур на изборите за президент във Франция, като че ли това беше дежа вю от предишния сблъсък между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен?

- Това е дежа вю, но има и тенденция, която не повтаря точно предишния избор и трябва да я отбележим. Тази тенденция е, че по-рано беше всички срещу кандидата на националистите, а сега общо взето е обратното. Виждаме една тенденция за разширяване на пространството на националисти с по-крайни идеи и свиване на пространството на основния кандидат. Ако тази тенденция продължи, рано или късно властта във Франция ще бъде дадена на някоя националистическа формация.

Ако миналият път при изборите беше много ясно, че Макрон може при втория тур да събере много лесно преднината, която му трябва, сега победата му на втори тур не е толкова лесна, въпреки че все още му се дава преднина. Ако спечели, ще спечели с по-малко, поне това са очакванията.

Другото, което виждаме, е, че във Франция изчезват традиционните партии и политическото пространство се пренася в полето на партията на Макрон. Когато той я създаде, взимаше и от ляво, и от дясно гласове, създаде партия, която си намери място сред либералите, тоест с много неясна идеологическа физиономия. И в същото време традиционните лявоцентристи, дясноцентристи на практика изчезнаха, получиха по-малко от 2%.

Най-силният сигнал е изчезването на традиционните партии. Изборът във Франция е между Макрон, който е ново партийно политическо животно, и действително е президент, който набляга към хората с по-високи доходи - към тях е основният му апел или изборът на национализма. Това във Франция не чертае добри перспективи, защото изчезва умерената и силна френска позиция в Европа.

- Не беше ли грешка стратегията на Макрон да влезе късно в предизборна кампания и да избягва дебати? Знаем, че увеличението на цените на горивата му изигра лоша шега, както и мерките срещу ковид пандемията, кое все пак бе решаващо за тези резултати?

- Според мен това са по-дългосрочни тенденции, но няма влияние много от това кога точно кампанията му е започнала - месец по-рано или по-късно. В крайна сметка той е действащ президент, така че формално дали ще започне кампания месец по-рано или не, няма много значение. В момента, в който я започва, той прекъсва функциите си като президент, излиза в отпуск. Ако го беше направил преди това, действително щеше да има доста нестабилност, особено по време на войната в Украйна. Но надали това е изиграло решаваща роля, след като той има един мандат зад гърба си. Това, което има да казва на французите, е имал достатъчно време да го каже.

- Виждате ли вариант, при който Льо Пен да спечели балотажа?

- Льо Пен, за да увеличи шансовете си, и тя действително го направи, се бореше непрекъснато да покаже, че не е толкова крайна националистка. Тя по време на кампанията каза, че не мисли, че Франция трябва да излезе от ЕС, а по-скоро иска промени в ЕС. Също по време на кампанията там имаше едно много трескаво унищожаване на подготвени предизборни материали, в които тя се ръкуваше с Путин и демонстрираше добри отношения. Така че изборът на Льо Пен едва ли означава автоматично процес за излизане на Франция от ЕС. Но при всички случаи означава един от стълбовете на Европа и на европейската интеграция да бъде силно разклатен. И това дава доста нестабилност в цяла Европа.

- Как войната в Украйна повлия на президентските избори във Франция?

- Войната е един външен фактор, който на практика консолидира. Това е във всяка власт. Между другото през последните седмици имаше избори в Унгария, Словения. Ние виждаме, че на практика войната консолидира действащата власт. Това е нормално, особено в първите ефекти на някой вътрешен или външен шок хората се консолидират около сегашната власт и предпочитат да не рискуват, така че може да се каже, че войната в Украйна е подействала в платната на Макрон. Но това общо взето е краткосрочен ефект. Войната в Украйна поставя тежки въпроси в Европа. И дългосрочно участието на Льо Пен, която е тясно обвързана с Путин лично. Знаете, че тя от там се финансираше, взимаше заеми, пък не ги връщаше след това. Това би създало доста проблеми в европейската политика отново.

- Макрон също опита да прехвърли отношенията между Франция и Русия на едно друго ниво, но като че ли не успя?

- Макрон не успя. Вярно е, че Макрон беше най-активният от европейските лидери, които се опитаха в началото на войната да дадат ясен сигнал на Путин, че това е грешен ход, но всички се провалиха, включително и той в тези усилия. Но това е свързано с войната. Франция винаги е имала към Русия, както Италия, Германия, големите европейски страни, политика, в която се търси по-скоро сътрудничество, отколкото конфронтация. Разликата при Льо Пен е, че тя е пряко зависима от Путин. Тук не става въпрос за добри отношения, а става дума за зависимости.

- Франция гласува на 24 април на втори тур. Tози сценарии като че ли сме го гледали - и през 2002-ra, и през 2017 г. Социолозите дават преднина на Еманюел Макрон, каква е Вашата прогноза?

- Аз следя това, което казват социологическите агенции, които дават все пак преднина на Макрон. И то не толкова голяма, която беше при предишния избор. Но все пак в този мандат, който той имаше, отново се появиха жълтите жилетки, които са на практика не хората с най-ниски доходи, а хората със средни доходи. Това беше симптом, че изчезва средната класа във Франция, която излезе да протестира по улиците, което е отново тежка новина за всеки един от държавните ръководители. Освен това виждаме, че много гласове набра и левият Меланшон, който също се заигра с национализма. Изборът на французите е дали сега да подкрепят сегашното управление на Макрон, от което и средната класа, и хората с по-ниски доходи общо взето не видяха много добри знаци през последните пет години, или да подкрепят националисти, което пък силно голяма част от Франция не би искала да го направи. И в крайна сметка резултатът от това е ниска избирателна активност. Това е всъщност и големият риск при втория тур. При ниска активност ще бъде много трудно за Макрон да запази президентското си място. Да напомня, че референдумът във Великобритания за излизане от ЕС беше положителен заради ниската избирателна активност. Когато са мотивирани по-крайните хора да излязат, другите не намират смисъл да отидат до урните и се получават много неочаквани и тежки резултати.

ИЗБРАНО