Какво казаха европейците във вота?

Миграцията, икономиката и Русия, климатът, върховенството на правото, ще бъдат темите на следващия парламент

16:28 | 20 юни 2019 | Редактор : Калина Петрова 1 838 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Европейският съюз ще трябва да търси нови коалиции по много нови теми като климат и върховенството на правото в следващия мандат. Това разкрива новия доклад на Европейския съвет за външна политика. Проучването, озаглавено "Как се управлява фрагментиран ЕС: Какво казаха европейците във вота", разкрива какво казват резултатите от изборите за ЕП по отношение на бъдещето на ЕС, основавайки се на данни, събрани от компанията YouGov на 27-ми май, деня след като резултатите от вота бяха обявени в шест от най-големите страни членки на ЕС: Франция, Италия, Германия, Полша, Испания и Обединеното кралство. Проучването също включва изследвания на ЕСВП във всички 28 страни членки на партийните платформи и предизборните обещания на кандидатите.

Европейски избори 2019

Според него в добавка на миграцията, икономиката и Русия, които са ключовите разделителни линии в Европа през последните десет години, климатът и върховенството на правото също ще бъдат поле за дебати в следващия парламент. Има ясен изглед за създаване на коалиции в тези области, имайки предвид, че мнозинството от депутатите в новия ЕП, заложиха на послания за справяне с тези проблеми на европейско ниво в кампаниите си. Новата подредба на Европейския парламент предполага състояние, в което ad hoc коалиции ще се създават за всички големи решения.

Докладът предвижда поредица от предизвикателства за политическите партии в следващия мандат на Европейския парламент, докато се опитват да изпълнят обещанията си за промяна. Такива са:

Избирателите са все по-слабо привързани към определена европейска партия дори когато групите в Брюксел стават все по-фрагментирани и крайни. Само 4% от избирателите в Германия и Франция казват, че са били мотивирани от възможността да гласуват за Spitzenkandidat-ите. ЕС е по-фрагментиран от всякога с над 180 политически партии, представени в ЕП и със загуба на мнозинството на големите семейства (ЕНП и ПЕС).

В ЕП има нова политическа география - европейските политически партии се превръщат в регионални блокове. Групата на ПЕС, например е доминира от представители от Южна Европа, което може да я направи доста по-враждебна по отношение на икономическите въпроси. ЕНП, в същото време, доминира в Източна Европа и Германия и ще бъде по-активна в областта на климатичните промени и върховенството на правото. Зелените обхващат Западна Европа, което може да попречи на създаването на паневропейска коалиция. А либералите - ребрандирани като "Обнови Европа", разделени на френски и традиционни, ще се заемат с потенциалните напрежения на единния пазар и търговската политика. Само депутатите надясно от ЕНП са представени във всички политически ареали, но това прави синхрона в партията дори по-труден, особено спрямо въпросите за Русия, миграцията, търговията и върховенството на правото.

Новите политически конфликти: Докато миграцията, икономиката и Русия са ключовите въпроси, разделящи Европа през последното десетилетие, климатичните промени и върховенството на правото ще се превърнат в ключови полета за дебат през следващите пет години. Мнозинството от депутатите са избрани на базата на политически платформи, обещаващи действия спрямо климата (62%) и защитата на върховенството на правото (65%), според анализа на ЕСВП на програмите и предизборните обещания на всички национални партии, които ще бъдат представени в ЕП.

Промени при възрастовите групи - разделението между възрастовите групи е радикално различно във всяка голяма страна членка и партийна група. В Германия броят на избирателите под 30, гласували за Зелените, е толкова голям, колкото гласувалите за ХДС/ХСС, СДП и свободните демократи взети заедно. Във Франция най-младите избиратели (под 25) са гласували за Зелените, докато по-старите (над 55) залагат на Макрон, а избирателите между 25 и 55 подкрепят Льо Пен. В Обединеното кралство младите обикновено гласуват за Зелените, които много трудно събират подкрепа от по-възрастните избиратели. В същото време, в Италия избирателите от всички възрастови групи подкрепят Салвини.

Емоциите на избирателите - Европейският електорат бе мотивиран от стрес, страх и оптимизъм. Той даде на Европа шанс да докаже, че може да отговори на неговите тревоги, но този шанс е ограничен във времето, притискайки политическите актьори да започнат бързо да създават връзки между различните политически групи.

Според доклада в основните държави членки има нови настроения, които създават нови политически ситуации. Във Франция избирателите вече не симпатизират на ЕС, като повече от две трети от електората (70%) поддържа тезата, че паневропейските политически институции не работят. В Германия, както предварителните изследвания в страната показаха, енергийните въпроси и климатичните промени са централни за избирателите, и това се потвърди на изборите. Зелените печелят гласове от всички представени в Бундестага партии, включително десните, анти-европейците и Алтернатива за Германия. В Италия основните проблеми за избирателите в последните избори са както миграцията (44%), така и икономиката (47%), климатичните промени (34%) и заплахата от национализма (22%). В Полша както предизборните изследвания показаха, основни проблеми за избирателите бяха ислямският екстремизъм, икономическата криза и търговските войни, Русия, национализма и миграцията. Тези проблеми бяха препотвърдени в следизборните изследвания, но климатичните промени също излязоха на преден план като друга сериозна тревога. В Испания както и според националните изследвания, основен проблем за испанските избиратели е икономиката (22%) и по-специално проблемът с безработицата. Следват възхода на национализма, както в страната, така и в Европа, посочен от 16% от избирателите. В Испания, както и в Полша, Унгария и Румъния, избирателите са по-притеснени от решението на много свои сънародници да напуснат страната, отколкото от идващите в нея мигранти. Почти една трета (32%) от испанските респонденти са посочили емиграцията като сериозен проблем. Във Великобритания когато са попитани за най-сериозната заплаха, която ги тревожи в Европа, британците са единствените, които поставят климатичните промени на първо място (19%), следват ислямският радикализъм (16%) и национализма в Европа (15%). Но когато са попитани коя институция най-добре би се справила с тези заплахи, най-често получаваният отговор (42%) е, че ЕС и администрацията на Кралството трябва наравно да работят по тези въпроси. Само 28% предпочитат националното правителство да се занимае със заплахите самостоятелно, което е сравнимо с резултатите в Италия и Полша и не е толкова високо, колкото в другите големи страни членки.

Отговорът на тревогите на избирателите за промяна, според авторите на доклада, ще бъде преодоляването на гореспоменатите предизвикателства и работа с нови политически групи по отделни въпроси, включително и с тези, които национално са се показали като опозиция на управлението или на Европейския парламент.

ИЗБРАНО