Извод от проучване на Алфа Рисърч: Аз и светът можем и да се оправим, но България - едва ли

Много скромни са очакванията страната да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет, констатират социолозите

13:22 | 18 декември 2022 156 8701 Снимка: Булфото

България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели. Така започва анализът на социологическата агенция "Алфа Рисърч", провела свое изследване за обществените нагласи в края на 2022 г.

Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023 г. От 1998 г., откакто Алфа Рисърч следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта, отбелязват социолозите.

Очакванията за света и за България през 2023 г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.

Проучването регистрира и един своего рода негативен парадокс, който може да се резюмира с думите: "Аз и светът можем и да се оправим, но България - едва ли". Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм - 58% очакват 2023 г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие. По този въпрос вижданията на почти всички социални групи съвпадат. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти. Най-голям дял, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността.

Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% - да се увеличат доходите и жизнения стандарт. Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа.

Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% - тревога 21% - оптимизъм, 7% - страх. Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество.

Каква е оценката за дейността на институциите

2022-а бележи траен спад на обществено доверие в институциите. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.

Сформираното след вота през октомври 48-мо НС е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на П. Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).

Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Румен Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.

Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Гълъб Донев - 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.

Какви са електоралните нагласи

Два месеца след предсрочните парламентарни избори, партиите и техните лидери също попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили.

Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.

ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. На втора позиция, със 17.7% са "Продължаваме промяната". ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10.4%, "Възраждане" е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Подкрепата за "Демократична България" намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за "Български възход" (4.3%).

15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят.

ИЗБРАНО