В декларация, посветена на борбата с дезинформацията, депутатът от ПП-ДБ Искрен Митев подчерта, че продажбата на онлайн образователната платформа "Школо" на британска компания не носи риск за личните данни на учениците и че е повод за гордост, тъй като целта била българският продукт да се интегрира в Англия.

В декларацията си Митев наблегна на опасностите, които крият "чудовищните размери на дезинформацията". 

"От добре познат политически инструмент за разделение и манипулация, дезинформацията придоби чудовищни размери. Тя е насочена към българските деца, социалните мрежи, към възрастните хора, а преди дни "се опита да всее страх" и у българските родители, посочи депутатът, отбелязвайки, че българската фирма е била обвинена, че продава личните данни на българските деца на британска компания.

"Школо" не продава данните на децата ни, това е лъжа, заяви Митев. Той посочи, че данните от дневниците - оценки, отсъствия, адреси, имена, не са собственост на "Школо", а на училищата. Митев цитира становище на Комисията за защита на личните данни от вчера, че продажбата на "Школо" не засяга личните данни. Той отбеляза, че данните не са обект на продажба и служителите на британската компания нямат достъп до тях.

Те купуват български продукт с цел да го интегрират в Англия, подчерта Митев. По думите му "Школо" е пример за това как българска частна инициатива дава добри резултати и всъщност е повод за гордост, че такива успешни компании се раждат и развиват в България. Това е чувството, което трябва да изпитваме, а не страх, отбеляза той.

Искрен Митев коментира, че дезинформацията цели да предизвика различни негативни - страх, гняв, омраза, несигурност, паника, разделение, и работи най-добре към определени уязвими и предразположени групи. Данните сочат, че България е сред най-уязвимите към дезинформация държави в Европа, каза той и добави, че медийната ни грамотност получава едва 31 точки от 100. 

Митев изтъкна още: 

"Слухове, спекулации, клевети и неточна информация са пуснали дълбоко корени в българските медии и социални среди. Използва се една част от истината, украсява се с неистини, простички обяснения и мантри - това е стар похват, с него се търси сензация, заглавие, клюка, целенасочена зловредна, външна намеса.

А къде остана истината? Ваксините се оказаха без чипове, влаковете с нашите деца за Норвегия - празни, жабата не е знак за опасни храни. Електрическите коли работят и при студ, соларните панели - също, не пращаме войници в Украйна, Законът за защита от домашното насилие не е въвел трети пол, не приемаме обратно шест хиляди бежанци от никъде и не сме останали на студено без руски газ и тази зима.

И не, няма да махаме "Аз съм българче, обичам наште планини зелени" от учебниците, нито паметника от Шипка. Всичко това е дезинформация, а целта им е ние, българските граждани да взимаме решения от страх".

Митев изтъкна важността на училището и образованието в борбата с дезинформацията. Той отбеляза, че образованият човек поставя лесните обяснения под съмнение, задава въпроси, проверява, мисли критично. Точно поради тази причина корифеите на дезинформацията атакуват най-младите, най-неопитните, атакуват всеки напредък, всяка иновация в образованието, в училището, в школото, посочи депутатът.