Това е един от изводите в изследване на Института за пазарна икономика /ИПИ/ за социалното и икономическо състояние на областите в България, цитирано от БТА. 

Възстановяването на икономиката след кризата от 2009 г. постепенно се ускорява и още през 2014 година брутният вътрешен продукт достига предкризисното си ниво, каза Десислава Николова.

Делът на бедните хора остава стабилен в периода 2007-2013 г. и се колебае между 21 и 22 на сто. Област Пазарджик е с едни от най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот към 2013 г., но бързото възстановяване на местния пазар на труда през 2014 г. вероятно ще подобри тези показатели, смятат в ИПИ. Освен област Пазарджик с близо една трета от населението под линията на бедност се откроява и област Сливен.

София за поредна година се отличава неимоверно от останалата част от страната. Тя е единствената област с много добро социално-икономическо състояние. София за четвърта поредна година е в самостоятелен клъстър, т.е. тя няма никакви сходства с нито една от останалите области в страната, каза главният икономист в ИПИ Десислава Николова.

През 2014 г. настъпва дългоочакваният положителен обрат на пазара на труда както на национално ниво, така и в повечето области, отчитат експертите. Коефициентът на заетост нараства в 19 от 28-те области, но все още в повечето заетостта е далеч от нивата си преди кризата.

Въпреки възстановяването на заетостта в по-голямата част от страната, няколко области не участват в този процес и остават с критично ниска заетост под 40 на сто. Всички те се намират в Северна България - Видин, Враца, Ловеч и Силистра. Тези области, с изключение на Ловеч, се характеризират и с много високи коефициенти на безработица - 18,1 на сто за Враца и над 22 на сто за Видин и Силистра за 2014 година. С настъпването на кризата в края на 2008 г. чуждите инвестиции понасят сериозен удар, като в някои области дори се наблюдава нетен отлив. Сред тях са Варна, Перник и София (столица), в които бумът на строителството до 2008 г. бе най-изявен.

В същото време области като Бургас, Пловдив, София, Стара Загора и Пазарджик привличат значителни чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ) след кризата. Някои области успяват да компенсират ниските частни инвестиции след 2009 г. с европейски средства. Пример за такава антикризисна политика са общините в област Ловеч, които нареждат областта на трето място по усвояване на европейски средства към 31 януари 2015 г. - близо 1000 лв. на човек от населението.

Докато областите Габрово и Бургас остават лидери по усвояване на европейски средства, водещи икономически центрове като София (столица), Варна, Стара Загора и Пловдив се представят относително слабо.

Николова подчерта, че не само се запазва разривът между Северна и Южна България, а и се задълбочава.

Според Николова в Северна България са и областите, които все още не успяват да възстановят своите трудови пазари от кризата. В някои от тях дори заетостта остава под критичните 40%. Такива лоши примери са Видин, Враца, Силистра, Ловеч, изброи тя.

Според Десислава Николова една от причините за лошото икономическо и социално положение в Северна България се дължи на липсата на инвестиции. По думите й големите икономически центрове, особено след 2009-а година, са в Южна България.

Икономистът каза още, че големи компании се отказват да инвестират у нас заради липсата на квалифицирана работна ръка.

Десислава Николова посочи, че има положителна връзка на икономиката с образованието и на териториите, където икономиките са силни има и добри показатели в сферата на образованието. Тя се съгласи със заявеното от министъра на финансите Владислав Горанов, че класът за прослужено време е анахронизъм и е време да се помисли за неговото отпадане.