Съществуват рискове от диверсионна дейност в България от страна на Русия. Това заяви във видеообръщение журналистът Христо Грозев по време на форум, посветен на дезинформацията, организиран от "Демократична България". Именно ДБ бяха инициатори на изслушването му в парламента още по време на избухването на скандала след обявяването му за федералнои издирване от Руската федерация.

"Има продължаващи рискове от нови саботажни и диверсионни действия против военната промишленост на България от Русия", каза Грозев в онлайн включване на видеостена по време на кръглата маса в парламента. Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи, извън Русия, предупреди Христо Грозев, цитиран от БТА. Той добави, че очаква и България да бъде обект на интерес от тяхна страна.

Относно риска от възможни опити за политическа дестабилизация у нас, Грозев посочи, че тяхно проучване показва, че през април 2016 г. е имало подготвен от Главното разузнавателно управление опит за значителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил приложен в Черна гора преди това.

Имало е план повече от 700 протестиращи, членове на двете паравоенни организации, реално да опитат да завземат властта, каза Грозев. По думите му, ако операцията е била успешна, това е щяло да доведе до значителна дестабилизация на страната.

"През 2023 г. е възможно да се използват социални напрежения, свързани с мигранти, както и от Украйна, така и от Близкия изток, както и очакваните кризи с цени на горивата, свързани с войната. При условия на война и готовността на Русия да спонсорира високорискови операции, превантивните действия в държавата трябва да бъдат още по-активни и агресивни, може да се каже, отколкото през 2016 г.", каза Грозев.

Грозев коментира и как медиите отразяват войната в Украйна.

"Въпреки че голяма част от големите медии днес отразяват руската агресия сравнително обективно, това не може да се каже за изминалия период, особено за периода 2014-2015 г. В онзи период редица печатни издания и телевизионни канали, контролирани от олигарси в икономическа обвързаност с Русия, прожектираха руския наратив по отношение на случващото се в Крим и Донбас, че има жестоки действия от страна на киевския режим", отбеляза Грозев.

По думите на ръководителя на разследващия екип на "Белингкат", към февруари 2022 г. сред голяма част от населението вече е била формирана или чисто проруска гледна точка, или такава на емоционална необвързаност, в която човек се придържа към максимата няма невиновни.

Той упрекна българските медии, че носят и "вина за натрупания дезинформационен капитал" у нас.

"Руски агресивни действия се водят поне от 2011 г. на българска територия. Оттогава започва серия от взривове в складове на военната промишленост, отравят се руски граждани от руското военно разузнаване. Публичност по тези казуси до голяма част няма", заключи разследващият журналист.

"Огромната част от населението реално си няма представа, че Русия извършва военни, подривни действия на българска територия повече от десет години. Ако тази информация беше станала реална част от информационния дневен ред, голяма част от обществото би могла да формира отдавна своя гледна точка за ролята на Русия и щеше да бъде много по-критична към кремълските послания днес, посочи Грозев.