След 13 часа дебати депутатите приеха член първи на Бюджет 2022 и спряха заради липса на кворум

22:14 | 23 февруари 2022 | Редактори : Елза Тодорова, Радостина Димитрова 26 3754 Снимка: Булфото

След близо 13 часа дебати парламентът прие член първи на Държавния бюджет 2022, а малко по-късно прекрати пленарното заседание заради липса на кворум. Това стана веднага след като започна обсъждането на бюджета за съдебната власт.

47-о Народно събрание

Първоначално депутатът Хамид Хамид от ДПС поиска заседанието да се излъчва отново на живо по БНТ1 и БНР. По-рано предаването на дебатите по двете национални медии бе прекратено по предложение на "Продължаваме Промяната" (ПП). При гласуването на предложението на Хамид се установи, че в зала няма достатъчен брой депутати - 121. Хамид поиска прегласуване, но такова не се осъществи. Тогава председателстващият заседанието Мирослав Иванов (ПП) обяви проверка на кворума чрез компютъризираната система. Установено беше, че в зала са регистрирани 62-ма депутати от 240. Иванов обяви край на заседанието и заяви, че дебатите и гласуванията ще продължат в четвъртък.

Във фокуса на вечерната дискусия беше разпределението на средствата за общините, за култура, спорт, здравеопазване, отбрана и околна среда.

Изненадващо депутатите приеха 12 милиона лева повече за култура. Това стана, след като мнозинството подкрепи отхвърленото от бюджетна комисия предложение на Любомир Каримански ("Има такъв народ"). Текстът, с който се отпускат допълнителните средства, бе подкрепени със 126 гласа "за", 68 - "против" и 35 - "въздържал се".

Според приетите разпоредби държавните културни институции в областта на културното и аудиовизуалното наследство, музеите и художествените галерии с регионален характер ще получат финансова подкрепа чрез увеличения с до 50 на сто от стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнагражденията на персонала - 12 млн. лв.

Приемането на текста бе посрещнато с оживление в залата и бурни ръкопляскания, след като по-рано днес представители от сектор "Култура" излязоха на протест пред сградата на парламента. Пред журналисти премиерът Кирил Петков и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев коментираха, че пари ще се дават само за ефективна работа и се прекратява практиката пари "на ангро".

От "Продължаваме Промяната" имаха свое предложение по проектобюджета, също в размер на 12 млн. лв. за финансова подкрепа, но въз основа на проекти, които да бъдат отпускани за държавните културни институти, музеи и галерии с регионален характер, след одобрение на министъра на културата.

След гласуването "БСП за България" поискаха 20 минути почивка.

От ГЕРБ-СДС поискаха повече пари за общините, в т.ч и за заплати, поставиха въпроса и за повече пари за ремонт на общинските пътища. Сред основните теми на дебата бяха и средствата за Северозападния регион и парите за общински пътища в област Монтана.

От "Възраждане" настояха за по-организирана политика в областта на спорта, по-специално стопанисването и използването на спортните зали.

Спор имаше и за парите в екологията. Обсъдена беше необходимостта от подпомагането на общините. Депутати от ГЕРБ-СДС предложиха допълнителни 250 милиона лева към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за ВиК инфраструктурата. Младен Шишков и Евгения Алексиева отправиха критики към управляващите, че пречат на реализирането на проекти в малките населени места.

Татяна Султанова от "Продължаваме промяната" коментира, че в екологията има 18 наказателни процедури. Наказателните процедури са вследствие на политиката, която се е провеждала последните 12 години, посочи тя. По думите й има неефективно управление и усвояване на средствата по Оперативната програма "Околна среда" (ОПОС).

Джевдет Чакъров от ДПС също каза, че малките населени места се нуждаят от подкрепа за инвестиции и децентрализация.

Отношение взе и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който каза, че проблемът не е, че няма пари за ВиК сектора. Проблемът е, че проектите или са забатачени, или липсват. Две години след изтичане на програмния период има неизползвани 2,4 млрд. лв. за ВиК сектора, защото някой не си е свършил работата последните седем години, допълни той.

Настимир Ананиев от "Продължаваме Промяната" поиска удължаване на работното време до 18:00 часа, а Петър Петров от "Възраждане" - до приключване на второто четене на държавния бюджет. Първоначално на гласуване беше подложено предложението на "Възраждане", което първо беше отхвърлено, а след това, при повторното гласуване, беше прието с 83 гласа "за", 4 "против" и 43 въздържали се.

Георги Свиленски от БСП поиска да бъде гласувано и предложението на "Продължаваме Промяната", но председателстващият заседанието не го подложи на гласуване, заради приетото вече предложение за по-дълго работно време.

Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански ("Има такъв народ") предложи да бъдат отделени допълнителни 5 млн. лева за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, и така сумата да нарасне на 55 млн. лева. Според него така ще се удовлетворят предложенията, направени от опозицията по отношение на общините.

Любомир Каримански от "Има такъв народ" поиска и да бъдат отпуснати 20 млн. лева за Българската академия на науките (БАН) за проекти, които трябва да бъдат защитени. Идеята е средствата да са от перото за Висшия съдебен съвет, срещу което остро възразиха представители на съдебната власт. За БАН в Закона за държавния бюджет първоначално бяха заложени 119.8 млн. лв.

БСП пък предлагат 20 млн. лв. за повишаване заплатите на преподавателите в държавните университети. 10 млн. лв. ще бъдат осигурени от перото на Министерството на образованието и науката, а другите 10 млн. лв. - от бюджета на регионалното министерство.

Депутатите трябва да разгледат и предложението на ГЕРБ между двете четения за допълнителни средства за Селскостопанска академия.

Според приетото окончателно вдигане на осигурителните прагове, като част от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, от 1 април минималната заплата се вдига от 650 на 710 лв., минималният осигурителен доход за земеделските производители се вдига от 430 на 710 лв., максималният осигурителен доход се вдига от 3000 на 3400 лв., обезщетението за отглеждане на дете през втората година става 710 лв., а минимално дневно обезщетение при безработица се повишава от 12 на 18 лв.

Дебатите по законопроекта се провеждат в присъствието на премиера Кирил Петков и министри от кабинета му.

В момента бюджетът е най-доброто, което можем да направим със съществуващата ситуация. Защо правим актуализация на бюджета, въпреки че всички се упражняваха политически в залата - защото следващите няколко месеца всички реформи, които сме заложили в коалиционното споразумение, трябва да започват да се случват. Този бюджет е много добър, защото инвестира 8,2 милиарда в капиталови разходи, увеличаваме заплатите на учителите, в човешки капитал и няма хора под линията на бедност - това са трите приоритета. Но за реформите, които ще се случват, актуализацията е измислена", посочи министър-председателят.

Около сградата на Народното събрание има заграждения и полицаи, заради организирания от "Възраждане" нов протест срещу зеления сертификат в София, който, както знаем, така или иначе отпада след по-малко от месец.

В програмата на парламента за тази седмица, освен държавния бюджет, е и второто четене на промени в Закона за водите и първото четене на изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за младежта и в Гражданския процесуален кодекс.

Предвижда се депутатите да обсъдят и проекторешението за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването. От ГЕРБ-СДС поискаха предложението да се разгледа преди държавния бюджет, но искането им беше отхвърлено.

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ пък поиска правителството да изтегли проекта на държавен бюджет или да го преименува на "базов", тъй като кабинетът вече е заявил намерение да актуализира финансовата рамка през лятото.

"По този начин законопроектът, чието разглеждане започна на второ четене, няма да е годишен бюджет. Ако не се приеме, правителството да оттегли своя бюджет за 2022 г. и да го представи в срок до 30 март, когато изтича първият законопроект, който изтеглихме, наименованието на този бюджет да бъде Базов бюджет на Република България за 2022 г.", аргументира се Ананиев.

Председателят на парламента Никола Минчев обясни, че първото предложение е недопустимо по правилник, не подложи на гласуване и втория вариант.

Бюджетът за здравеопазването е по-голям от миналогодишния, заяви Костадин Ангелов от ГЕРБ. Той беше категоричен, че кабинетът не прави нищо ново, следователно и нищо няма да постигне.

Тома Биков от ГЕРБ пък заяви от парламентарната трибуна, че ГЕРБ иска да осъществи проект за възстановяване на паметник на Левски в Букурещ за 10 млн. лв.

Депутатите се скараха и заради парите за БНТ и БНР. Предложението е бюджетът на БНТ да се намали с 2 милиона, като 1 от тях да отиде в БНР за финансиране на симфоничния оркестър.

"В никакъв случай не съм против да увеличавате бюджета на БНР, напротив! И е хубаво, че ще отидат тези пари за оркестрите, които според мен, са най-стойностното нещо в тази медия. За БНТ и филмопроизводството, след като намалявате бюджета с 2 милиона, как точно ще се спази това изискване за 10% от парите на БНТ да отидат за филмопроизводството? Моята прогноза е, че няма да се спази, дори когато си назначите ваш генерален директор, защото това ще направите след няколко месеца. Тогава може би ще вдигнете и бюджета", каза Тома Биков от ГЕРБ.

"На БНР са мотивирани разходите. Плюс това на БНР мога да ви кажа, че това, което правим за БНР, е за Симфоничния оркестър, а не за нещо друго. Но след това, което искам също да ви обърна внимание е, че до този момент в бюджета на БНТ се наблюдават неща, които никак не са лицеприятни точно за филмопроизводството, за което аз съм говорил", отговори Каримански от ИТН.

ИЗБРАНО