Месец преди началото на предизборната кампания, нагласите за предстоящия парламентарен вот показват стабилна електорална кондиция на ГЕРБ и известно свиване на електоралната тежест на ПП. Коалицията ГЕРБ-СДС има преднина от над 10% пред "Продължаваме промяната". Това показват резултатите от национално проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено по метода интервю "лице в лице" сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната в периода от 30 януари до 4 февруари.

Предвид събитията и скандалите (не само вътрешнополитически), предшествали и съпътствали теренната работа по това изследване, регистрираните обществени нагласи месец преди официалния старт на предизборната кампания са важен ориентир, коментират социолозите.

Според данните, ГЕРБ-СДС получава 26,6 % от вота на гласувалите. "Продължаваме промяната" са с 16,4 процента, а резултатите на БСП и ДПС са почти изравнени. Движението за права и свободи получава 12,8 на сто, а на четвърто място е БСП с 12 %. Формацията на Костадин Костадинов - "Възраждане", е на пето място с 10 на сто одобрение.

Според нагласите Демократична България и "Български възход" също ще влязат в 49-ото Народно събрание със съответно 7,3 и 4,2 на сто. Под чертата обаче остават ВМРО, ИТН и възроденото НДСВ. 

3 процента от анкетираните пък са отговорили с "Не подкрепям никого".

 

Снимка: Екзакта Рисърч Груп

Резултатите на лидерите

За последния месец продължава да намалява одобрението към работата на президента Румен Радев. Въпреки това то остава по-висок дял от неодобрението му (48%:39%). Одобряват го болшинството избиратели на БСП, на БВ и на ИТН. Оценките за работата му, обаче, все повече са полюсни и политически обагрени, отчита агенцията.

В самия край на работата на 48-то НС, Вежди Рашидов получава значително повече одобрение за работата си като председател на НС в сравнение с одобрението на парламента като институция (28%:7%). Рашидов получава добри оценки от над две трети от избирателите на ГЕРБ, както и от над половината избиратели на ДПС, сочи проучването. За последния месец с 3% намалява одобрението към работата на новия/стар служебен премиер Гълъб Донев. Добри оценки за работата му дават една трета от българите, а малко над половината не го одобряват, показват още данните.

Доверието на хората към повечето лидери на партии в парламента продължава да ерозира. За сметка на това, вътрешнопартийната подкрепа за тях става все по-твърда. В самия край на работата на 48-то Народно събрание, най-одобряваните лидери на парламентарни партии продължават да бъдат Бойко Борисов и Стефан Янев. Те получават по 24% одобрение, като неодобрението към Борисов остава значително по-високо от това към Янев. Висока е подкрепата за Бойко Борисов сред избирателите на ГЕРБ - одобряват го 94% от тях, коментират от "Екзакта".

От началото на годината с няколко пункта се свива одобрението към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Към 4 февруари те са одобрявани от по 16% от българите, а неодобрението им възлиза на по 72%. И двамата са във висока степен одобрявани от избирателите на ПП (от по над 90% от тях). Петков и Василев получават добри оценки най-често от жители на столицата и от образовани българи, отбелязват от агенцията.

В началото на февруари Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ имат съизмерими рейтинги на одобрение и на неодобрение. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%. Нинова е подкрепяна от 94% от избирателите на БСП, а Карадайъ - от 92% от избирателите на ДПС, допълват от "Екзакта".

Костадин Костадинов е одобряван от 13%, а неодобряващите го са 72%. Той е подкрепян от 91% от избирателите на "Възраждане". Над средните стойности е одобрението му сред бедни и нискообразовани жители на малките населени места.

Христо Иванов е одобряван от 12%, а неодобрението му е 70%. 83% от избирателите на ДБ го подкрепят. Иванов е одобряван по-често от хора в активна трудова възраст и от образовани респонденти. Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%. 71% от избирателите на ДБ одобряват лидера на ДСБ. Над средното одобрение за него регистрираме сред висшисти и сред жители на населени места извън столицата, отбелязват още от "Екзакта".

Електорални нагласи

Въпреки възможността на предстоящите избори да се гласува и с хартиена бюлетина, 88% от българите допускат, че до урните през април т.г. ще отидат по-малко хора в сравнение с тези, които гласуваха на парламентарния вот през октомври 2022 г., сочи изследването на Екзакта.

Според 60% от интервюираните, страната ни има нужда от нови партии, различни от досегашните. Това заявяват по-често жени, нискообразовани и бедни респонденти, жители на малките градове и на селата и като цяло хора, които имат високи очаквания към новите политически субекти.

Една четвърт от интервюираните допускат, че НДСВ могат да влязат в следващия парламент. Според 76% това не е възможно. В доброто представяне на НДСВ на вярват по-често хора на възраст над 50 години и жители на столицата. По около една пета от избирателите на големите партии допускат възможността НДСВ да влезе в следващ парламент и в това виждат възможност за политическо партньорство, показват данните.

Съвместното явяване на ПП и ДБ на предстоящите избори се одобрява от близо 40% от интервюираните в настоящото изследване - по-често от жени, от висшисти, от хора на възраст между 30 и 60 г. и от жители на столицата. Сред 60% има скептични настроения, които са най-изявени сред избирателите на ГЕРБ. Остава въпросът дали коалицията ще постигне резултат с "добавена стойност" или пък изборният й резултат ще бъде под чертата на механичния сбор.